Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 240 от 30.01.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2431 по описа за 2019 г. на този съд, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004428-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 437/23.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП в частта относно установените на „Бул Ев“ ЕООД задължения по ЗДДС – допълнително начислен ДДС за период м. 04. 2017 в общ размер на 8 365, 64 лв. г., ведно с лихва в размер на 1 708, 12 лева. Касаторът сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно се е позовал на практиката на СЕС, тъй като установените в случая факти са различни и е без значение дали дружеството продължава икономическата си дейност, доколкото не е начислило ДДС, а и не е подало заявление за повторна регистрация. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, по съществото на спора, с който жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Бул Ев“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, съдържащите се в нея касационни основания, и след проверка по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е...