Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р. ЧЛЕНОВЕ: А. А. . при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 11064 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Д., чрез адв. Р. П. като процесуален представител, срещу решение № 711 от 14.07.2021 г., постановено по адм. дело № 864/2020 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отменен отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Софийска област за одобряване на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мирково за поземлен имот с идентификатор 48324.10.20. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му.

Ответниците - началникът на СГКК – Софийска област и О. М. чрез адв. М. С. като процесуален представител, в писмени отговори изразяват становище за основателност на касационната жалба.

Ответниците – „Екомаат“ ООД и Д. К., чрез пълномощника си адв. Е. А., в писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на „Екомаат“ ООД и Д. К. срещу отказ изх. № 20-47670/23.07.2020 г. на началника на СГКК – Софийска област за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Мирково, Софийска област, одобрени със заповед № РД-18-74/05.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 48324.10.20. Искането до административния орган е за отстраняване на установена явна фактическа грешка на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР за имоти с идентификатори 48324.10.20, 48324.10.21, 48324.10.18 и 48324.10.42, състоящо се в привеждане на границите им в съответствие с одобрения подробен устройствен план (ПУП) със заповед № 19/27.02.2003 г. С обжалваното решение оспореният отказ е отменен.

За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Като изхожда от легалните дефиниции на понятията "явна фактическа грешка" и "непълноти и грешки" по смисъла на пар. 1, т. 9 и т. 16 ДР ЗКИР, излага съображения, че претендираното изменение касае промяна на границата по отношение на поземлени имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, сочещо на правното основание по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, поради което органът е следвало да процедира по реда на чл. 53б ЗКИР и глава осма от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Обосновава извод, че като прилага правно основание, несъответно на фактическото и процедира по неприложим административнопроизводствен ред, началникът на СГКК - Софийска област постановява акта си в нарушение на предвидената процедура и при неспазване на относимите материалноправни разпоредби.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Данните по делото сочат, че с подаденото от „Екомаат“ ООД заявление вх. № 01-179485/05.05.2020 г. до началника на СГКК – Софийска област е поискано изменение на КККР на с. Мирково за поземлени имоти с идентификатори 48324.10.20, 48324.10.21, 48324.10.18 и 48324.10.42. В обяснителната записка към проекта е посочено, че при одобряване на КК е допусната явна фактическа грешка за поземлен имот с идентификатор 48324.10.20 – собственост на заявителя и Д. К., при което се засягат и останалите посочени имоти. Посочено е правно основание на изменението - чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР и чл. 55, т. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. Заявеното изменение предвижда привеждането на границите на имотите в съответствие с одобрения със заповед № 19/27.02.2003 г. ПУП. По заявлението постъпва възражение от касатора в настоящето производство, в което излага твърдения, че с поисканото изменение се променя границата и се намалява площта на собствения му имот с идентификатор 48324.10.21, както и че между страните вече е провеждана идентична процедура на друго правно основание, но при същите обстоятелства. По делото е установено, че в предходно производство е издадена заповед за изменение на КККР на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, която е отменена с влязло в сила на 05.11.2019 г. решение по адм. дело № 569/2018 г. на същия съд, оставено в сила с решение по адм. дело № 2690/2019 г. на Върховния административен съд. Прието е наличието на спор за материално право между страните, който е пречка да се одобри исканото изменение до решаването му по исков ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

При съобразяване с влязлото в сила съдебно решение административният орган постановява оспорения отказ да извърши заявеното изменение на КККР. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че е отменена заповедта му, с която е одобрено изменението по предходно заявление на друго правно основание, със същия предмет и страни. Приема, че с влязлото в сила съдебно решение е констатирано наличието на спор за материално право във връзка с границите между поземлени имоти с идентификатор 48324.10.21 и 48324.10.20, което съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР е пречка за одобряване на изменението. Посочва, че с подаденото ново заявление не са представени нови доказателства, нито са ангажирани такива, че спорът за материално право между страните е разрешен, поради което липсват основания за уважаване на подаденото искане на предявеното ново основание.

При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че органът неправилно разглежда и процедира подаденото заявление на различно правно основание, поради което оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, е незаконосъобразен. Въпреки установеното, че претендираното изменение в КК е идентично с предходно заявеното такова, което е разгледано в хипотезата на отстраняване на непълнота и грешка, съдът не съобразява обстоятелството, че заповед № 18-2095 от 13.03.2018 г. на административния орган за одобряване на изменението на КК на с. Мирково в същия обхват е отменена. Доколкото по делото безспорно е установено, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което предходният акт е отменен поради установен спор за материално право между страните, който препятства извършването на исканото изменение на КККР, то законосъобразно началникът на СГКК - Софийска област постановява отказ независимо от различното правно основание, на което се позовава заявителят.

Последващото искане за изменение в КККР поради явна фактическа грешка, представляващо отново промяна на границите между двата процесни имота съобразно одобрения ПУП, при формирана сила на пресъдено нещо по отношение на предходното заявление, с което е поискано изменение на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при идентични факти и обстоятелства, правилно е разгледано от органа в съответствие с вече приетото по съдебен ред наличие на спор за материално право във връзка с изрично направеното възражение от настоящия касационен жалбоподател, вписан в КР като собственик на ПИ 48324.10.21. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. В случая началникът на СГКК – Софийска област е обвързан от постановеното по предходното искане влязло в сила съдебно решение и не разполага с оперативна самостоятелност при произнасянето по последващото заявление на „Екомаат“ ООД с предмет изменение на процесната граница, което е дори с отнемане на по-голяма площ от съседния ПИ 48324.10.21. Приемането на обратното би довело до невъзможност за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. В този смисъл е разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Ето защо, законосъобразно началникът на СГКК - Софийска област постановява отказ да извърши заявеното изменение при същите фактически обстоятелства, но на друго правно основание, като се позовава на обвързващото страните влязло в сила съдебно решение, с което е прието наличието на пречка да се постанови акт при констатиран спор за материално право относно процесната граница между ПИ 48324.10.20 и ПИ 48324.10.21.

Предвид изложеното оспореният отказ е валиден и законосъобразен административен акт, поради което оспорването срещу него е неоснователно. Като достига до обратен извод, съдът постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на „Екомаат“ ООД и Д. К. срещу отказ изх. № 20-47670/23.07.2020 г. на началника на СГКК – Софийска област за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мирково, одобрена със заповед от 05.04.2015 г. на изп. директор на АГКК за ПИ с идентификатор 48324.10.20.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 711 от 14.07.2021 г., постановено по адм. дело № 864/2020 г. по описа на Административен съд – София област и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екомаат“ ООД и Д. К. срещу отказ изх. № 20-47670/23.07.2020 г. на началника на СГКК – Софийска област за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мирково по отношение на поземлен имот с идентификатор 48324.10.20.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ