Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от П.З, от [населено място], чрез пълномощника му адв Б.Б от АК – Хасково, от Комисията за защита на личните данни гр. С., чрез пълномощник, срещу решение № 4407/27.06.2019 г. постановено по адм. дело № 3060/2019 г. от Административен съд София-град и по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни гр. С. срещу решение № 5354/12.08.2019 г., постановено по реда на чл. 175 АПК по същото дело.
К. З обжалва съдебния акт в отхвърлителната му част и в частта, с която е осъден да заплати в полза на НС на РБ съдебни разноски, като излага доводи за недопустимост, алтернативно – неправилност на съдебния акт. Иска неговата отмяна и присъждане на понесените в административното и съдебно производство разноски.
Комисията за защита на личните данни обжалва решение № 4407/27.06.2019 г. в отменителната му част и допълнително постановеното решение № 5354/12.08.2019 г. с доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Народното събрание на Р. Б, чрез пълномощника представя писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба на П.З и моли съда да остави в сила обжалваното решение в отхвърлителната му част.
Ответната страна - Административен съд Хасково не е взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на КЗЛД и за частична основателност на касационната жалба на П.З като предлага обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на КЗЛД и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
Настоящата инстанция, като взе предвид възраженията и доводите...