Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 722 от 28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 227 по описа за 2019 г., Административен съд – Пловдив е отменил решение на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд - Пловдив от 15.01.2019 г. в частта, с която А.К не е избран за съдебен заседател в Районен съд - Пловдив за мандат 2019 г. - 2023 г. Със същото решение Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на А.К от [населено място] против решението на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд – Пловдив от 15.01.2019 г. за избор на 69 физически лица за съдебни заседатели в Районен съд - Пловдив за мандат 2019 г. – 2023 г. и е прекратил производството в тази част.

Подадени са касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив и касационна жалба на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд – Пловдив с искане за отмяна на съдебното решение в отменителната му част. Изложени са съображения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: неправилно прилагане на чл. 67, ал. 1, т. 4 от ЗСВ във вр. с чл. 183, ал. 1 от НК, чл. 32, ал. 1, т. 1, чл. 303, ал. 2 и чл. 304 от НПК.

Ответникът А.К от [населено място] е оспорил касационния протест и касационната жалба в писмен отговор и възражение.

От А.К от [населено място] е подадена частна жалба срещу решение № 722 от 28.03.2019 г. по адм. д. № 227 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив в прекратителната му част. Изложени са доводи относно наличието на правен интерес от оспорването предвид обстоятелството, че вместо жалбоподателя за съдебен заседател е бил избран някой друг.

Ответникът по частната жалба - Общото събрание на съдиите при Окръжен съд – Пловдив е оспорил частната жалба в писмено възражение.

От А.К е постъпила касационна жалба срещу решение № 1414 от 24.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането му за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на съдебно решение № 722 от 28.03.2019 г. Изложени са доводи за неправилно прилагане на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като при положителен за жалбоподателя изход на спора би следвало Общото събрание на съдиите при Окръжен съд – Пловдив да го избере за съдебен заседател.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационния протест и на касационната жалба на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд – Пловдив, и за неоснователност на подадените от А.К касационна жалба и частна жалба.

За да се произнесе по подадените жалби, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

1. По касационния протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив и по касационната жалба на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд – Пловдив:

Касационният протест и касационната жалба са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Прокурорът, подал протеста, е взел участие в първоинстанционното производство при условията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК. Общото събрание на съдиите е орган на съдийско самоуправление, който съгласно чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) се свиква и ръководи от председателя на съда. Касационната жалба е подадена от Окръжен съд – Пловдив чрез председателя. В изпълнение на дадените указания на основание чл. 213б, ал. 1 от АПК председателят на съда е уточнил, че е подал жалбата от името на Общото събрание на съдиите, като е приложил протокол от общо събрание на съдиите на 12.04.2019 г., в който е обективирано решение за обжалване на решението на Пловдивския административен съд по адм. дело № 227/2019 г.

Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба са основателни.

С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил решението на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд - Пловдив от 15.01.2019 г., с което А.К не е бил избран за съдебен заседател в Районен съд - Пловдив за мандат 2019 г. - 2023 г. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при недопустимо разширително прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ.Пл се е на обстоятелството, че с присъда № 368 от 23.10.2006 г. по НОХД № 1675/2005 г. на Пловдивския районен съд лицето е било признато за виновно в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е бил наказано. В справката за съдимост и свидетелството за съдимост, които са официални документи, е отразено, че не е осъждано. Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно текста на чл. 67, ал. 1, т. 4 от ЗСВ за съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. При тълкуването на разпоредбата следва да се съобрази статутът на съдебните заседатели, които по силата на чл. 66, ал. 2 от ЗСВ имат еднакви права и задължения със съдиите. Изискванията за заемане на длъжността са завишени и лицата не могат да бъдат избрани за съдебни заседатели, дори когато са реабилитирани. По отношение на реабилитирано лице, заявило желание да бъде избрано за съдебен заседател, се прилага предвиденото от закона ограничение. От съществено значение е фактът на извършването на умишлено престъпление, установен с влязъл в сила съдебен акт. Освобождаването от налагане на наказание при условията на чл. 183, ал. 3 от НК не заличава престъпния характер на извършеното противоправно деяние. Поради това с присъда № 368 от 23.10.2006 г. по НОХД № 1675/2005 г. на Пловдивския районен съд подсъдимият не е бил оправдан, а е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Законодателят е предвидил ненаказуемост на извършителя при определени условия, но това не означава, че с настъпването на тези условия се заличава престъпният характер на извършеното деяние. В този смисъл е сложилата се последователна тълкувателна съдебна практика (Тълкувателно решение № 51 от 1.06.1965 г. по н. д. № 38/65 г., ОСНК, Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС и др.). Престъплението е извършено и обстоятелството, че деецът не е наказан, не заличава вече извършеното деяние, което е обявено от Закон за престъпление.

Към изложеното следва да се добави, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ създава възможност за лицата, отговарящи на условията по точки 1 - 5, да бъдат избрани за съдебни заседатели. Разпоредбата не създава задължение за съответното общо събрание на съда да избере за съдебен заседател всяко лице, което изпълнява условията по чл. 67, ал. 1, т. 1- 5 от ЗСВ. Решаващият орган може да подложи на преценка и други значими факти и обстоятелства, относими към личността и функциите на съдебния заседател. В разглеждания случай фактът на извършено престъпление е преценен като отрицателна характеристика на качествата на лицето, кандидатстващо за съдебен заседател. Отразените в съставения протокол от проведеното общо събрание становища на изказалите се съдии във връзка с установените факти ясно и недвусмислено обосновават волята на решаващия орган.

По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено в тази обжалвана част като необосновано и неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата срещу решението на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд - Пловдив от 15.01.2019 г., с което А.К не е избран за съдебен заседател в Районен съд - Пловдив за мандат 2019 г. - 2023 г., бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора е основателно искането на Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив за отмяна на съдебното решение и в частта за присъдените разноски. На отмяна подлежи и определение № 900 от 02.05.2019 г. за изменение в частта за разноските на решение № 722 от 28.03.2019 г., с което дължимите разноски вместо на А.К са присъдени на адв. Е.Х.

Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив за присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на 70 лв. за държавна такса. 2. По частната жалба:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт.. Разгледана по същество, е неоснователна.

С постановения съдебен акт Пловдивският административен съд е приел, че за А.К не е налице правен интерес от оспорването на избора на 69 физически лица за съдебни заседатели в Районен съд - Пловдив за мандат 2019 г. – 2023 г. Поради това е оставил без разглеждане жалбата против решението на Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив от 15.01.2019 г. в частта, с която са избрани съдебни заседатели и е прекратил производството в същата част.

Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Правен интерес е налице, когато административният акт има пряк, непосредствен и личен правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя. Решението, с което 69 лица са избрани за съдебни заседатели, не рефлектира пряко в правната сфера на жалбоподателя и не засяга негови права или законни интереси. Дори и решението за избор на съдебни заседатели да бъде отменено изцяло или отчасти, то с отмяната няма да се постигне търсената от жалбоподателя положителна правна последица, а именно – изборът му за съдебен заседател. Приложените към частната жалба решения на Общинската избирателна комисия - Пловдив и на Върховния административен съд попадат в приложното поле на различна нормативна уредба и не са относими към настоящия случай. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването. Отсъствието му е процесуална пречка за разглеждане на жалбата и основание по чл. 159, т. 4 от АПК за прекратяване на образуваното производство.

3. По касационната жалба срещу допълнителното решение:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК, Пловдивският административен съд е отхвърлил искането на А.К за поправка на очевидна фактическа грешка или за допълване на съдебно решение № 722 от 28.03.2019 г., като се постанови връщане на преписката на Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив и се дадат указания за вземане на ново решение за избор на жалбоподателя за съдебен заседател. Съдът е приел, че не е налице разминаване между формираната вътрешна воля и изразената в мотивите.

Не се установява допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 от АПК: писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Не се установява и пропуск на съда да се произнесе по цялото оспорване като основание за допълване на решението. Съдът е приел за приключена административнатата процедура по избор на съдебни заседатели, поради което е отменил оспорения акт, но не е върнал преписката за ново произнасяне. Допълнителното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 722 от 28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 227 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменено решение на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд - Пловдив от 15.01.2019 г., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К от [населено място] срещу решение на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд - Пловдив от 15.01.2019 г., с което не е избран за съдебен заседател в Районен съд Пловдив за мандат 2019 г. - 2023 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 722 от 28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 227 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, в останалата му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1414 от 24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 227 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА А.К от [населено място] да заплати на Окръжен съд – Пловдив разноски за касационната инстанция в размер на 70.00 (седемдесет) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.