Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 11067/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Н. О., П. К., М. С. и В. А., подадена от адвокат М. Б., против Решение № 4294/30.06.2021 г., постановено по административно дело № 7050/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разрешение за строеж № 30/15.06.2020 г. на Главния архитект на Район „Оборище“ – Столична община за строеж „Съоръжения – рампа и асансьор за достъпна среда по чл. 184 ЗУТ“.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на съда за законосъобразност на разрешението за строеж. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесното разрешение за строеж.

Ответната страна – Главният архитект на Район „Оборище“ при Столична община, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора.

Ответникът А. Ш., в чиято полза е издаден оспорения акт, се представлява от адвокат Игнатова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

В хода на съдебното производство е установено, че един от касационните жалбоподатели В. А. не е изпълнил указанието за внасяне на дължимата държавна такса, както и, че същата е продала жилището си, находяща се на [улица], тоест е отпаднал правният й интерес от настоящия спор, поради което са налице основания касационната жалба на В. А. да бъде оставена без разглеждане, и производството по делото в тази част да бъде прекратено.

Касационната жалба, подадена от името на останалите лица е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административен съд – София град е развил мотиви за законосъобразност на оспореното Разрешение за строеж № 30/15.06.2020 г., издадено от Главния архитект на Район „Оборище“, на основанията по чл. 146 АПК, както и е отговори на поддържаните пред него възражения на оспорващите, които се поддържат и пред настоящия съд. Възприетите от първостепенния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимите разпоредби.

В хода на проведения от съда контрол за законосъобразност на процесното разрешение за строеж правилно е установено, че не са допуснати нарушения на Закона за устройство на територията, Закона за културното наследство и наредбите, касаещи обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 184, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, съгласно които съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект, в съответствие с изискванията на наредбата по чл.169, ал. 4 и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне, като за изграждането или поставянето на съоръжения в съсобствен имот или в общите части на сгради, в режим на етажна собственост, не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, както и на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Установено е, че възложителят на съоръжението за достъпна среда А. Ш. е лице с увреждане и притежава жилище на първия етаж от жилищната сграда, като за да се осигури достъп до него, следва да се изгради съоръжение за придвижването ѝ с инвалидна количка. Посредством специалните знания на двете вещи лица, изготвили заключения по съдебно-техническите експертизи е установено, че разрешеното изграждане на съоръжението е единственият възможен вариант за осигуряване на достъпна среда до жилището на първия етаж, както с него не се ограничава по никакъв начин достъпа до сградата на останалите собственици.

На следващо място, неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за това, че сградата, находяща се на [улица] паметник на културата, поради което проектът следвало да бъде съгласуван с Министерство на културата съгласно изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство. От представеното по делото Удостоверение от 06.11.2020 г., издадено от Министерство на културата се установява, че сградата на [улица], кв. [номер], пл. № [номер] в гр. София не притежава статут на единична недвижима културна ценност, като обектът попада в обхвата на територия с културно–историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН, инвестиционните проекти и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго, не във всеки един случай, а само в изрично посочените в закона хипотези, сред които съоръженията, предмет на разрешението за строеж не попада. Процесните съоръжения представляват външна рампа, осигуряваща достъп на електрическа инвалидна количка от улицата през вътрешния двор до жилищния етаж и хидравлична платформа, осигуряваща достъп от жилищния етаж до прилежащите към жилището стаи на ниво сутерен. С оглед на вида и основните характеристики на разрешените за изграждане съоръжения следва, че същите не представлява ново основно или допълващо застрояване; не са реконструкция, надстрояване или пристрояване на сградата; не се предвижда ремонт и преустройства с промяна на външния вид на сградата; не са елемент на транспортната и техническата инфраструктура, нито пък представляват сградно отклонение за присъединяване към мрежите и съоръженията.

Неоснователно е и възражението на оспорващите за това, че с изграждането на рампата ще се ограничи броя на паркоместата в задния двор на имота. От заключението на вещото лице, изготвило първата съдебно-техническа експертиза се установява, че в задния двор на имота могат да се обособят 4 броя паркоместа, като разположението на процесната рампа не отнема нито едно паркомясто и не възпрепятства достъпа на автомобили и паркирането им в незастроената част от поземления имот.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна А. Ш. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. А. против Решение № 4294/30.06.2021 г., постановено по административно дело № 7050/2020 г. по описа на Административен съд – София град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4294/30.06.2021 г., постановено по административно дело № 7050/2020 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Н. О., П. К. и М. С., да заплатят солидарно в полза на А. Ш., съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева.

Решението в частта, имащо характер на прекратително определение може да се обжалва от В. А. в 7-дневен срок, считано от получаването му с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова