Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЕТА МИЛЕВАБРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 11081/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Бутик хаус“ ЕООД против решение № 1146 от 13.08.2021 г., постановено по адм. дело № 3134/2019 г. по описа на Административен съд –Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 171/20.09.2019 г. на кмета на район „Одесос“, община Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж: „Пристройка към обект: офис с идентификатор 10135.1026.89.1.11“, изпълнена над открита тераса към жилищна сграда в дъното на ПИ с идентификатор 10135.1026.89 по КККР на гр. Варна. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на район „Одесос“, община Варна да бъде отменена или евентуално-след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът - кметът на район „Одесос“, община Варна, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна:

Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение и с конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Ето защо административният съд правилно приема, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни.

Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да подаде възражения. Такива са представени и са обсъдени от органа при издаване на административния акт.

Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е пристройка към офис с идентификатор 10135.1026.89.1.11, собственост на дружеството – жалбоподател, находящ се в жилищна сграда в ПИ с идентификатор10135.1026.89 по КККР на гр. Варна. Пристройката е изградена над открита тераса, пред южната фасада на офиса и е свързана с него с врата. Строежът е с размери 8.00/2,60м. и светла височина 2,60 м. Строежът е изпълнен с тухлени ограждащи стени и колони, които достигат до стоманобетонова плоча на втория етаж, която се явява покрив на пристройката и под на обекта на втория етаж. Поставени са три броя прозорци от юг, а от запад е монтирана врата, представляваща вход към двора. Строежът е от четвърта категория и е изграден след въвеждане на сградата в експлоатация през 2006 г. без разрешение за строеж и без одобрен проект.

При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от четвърта категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден след 2006 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и в съответствие с целта на закона. Разрешителният режим за строежите е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. Изграденият без изготвена и проверена от специалисти проектна документация строеж може да представляват заплаха, поради което законодателят предвижда премахването му като мярка, насочена към защита на живота и здравето на гражданите и в обществен интерес. Ето защо оспорената заповед съответства на целта на закона, а доводът на касатора в обратен смисъл е неоснователен.

Възражението на касационния жалбоподател, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това налага заключението, че като собственик на незаконния строеж (пристройката е изградена към и е функционално свързана с офис, собственост на дружеството) жалбоподателят отговаря за неговото премахване, а доводите в обратен смисъл са неоснователни.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Варна сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1146 от 13.08.2021 г., постановено по адм. дело № 3134/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Бутик хаус“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Н. Р. № 29 да заплати на община Варна, гр. Варна, сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Бранимира Митушева