ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2534

Гр. София, 02.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 1683 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молби за отмяна вх. н. 25006151/05.03.2024 г. и вх. н. 25014273/07.06.2024 г. по описа на регистратурата на Софийски градски съд от адв. Л. Д. като назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК от първоинстанционния съд особен представител на ответника В. А. М. (с предишна фамилия Л.) за отмяна на влязло в сила решение от 13.06.2022 г. по в. гр. д. 15034/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.09.2021 г. по гр. д. 58226/2019 г. по описа на СРС, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. А. Л. дължи на „М. България“ ЕАД сумата 15 000 лв. – непогасена главница по договор за банков кредит от 03.06.2008 г., сключен с „Ю. Б. АД, сумата 2 072,34 лв. – лихви за забава за периода 25.03.2016 г. – 03.08.2017 г., и сумата 7,92 лв. – такси по кредита, ведно със законните лихви върху главницата от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане; за отмяна на решение № 34 от 07.03.2024 г. по т. д. 161/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, в частта, с която В. А. Л. е осъдена да заплати на „М. България“ ЕАД сумата 2 859 лв. – разноски за всички инстанции, и за отмяна на определение № 1398/29.05.2024 г. по т. д. 161/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което В. А. Л. е осъдена да заплати на „М. България“ ЕАД сумата 244 лв. – разноски по делото. Молителят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на съдебните актове, като поддържа, че ответникът В. А. М. вследствие на процесуални нарушения при призоваването й е била лишена от възможност да участва по делото, както и че в резултат на нарушение на съответните правила е била представлявана от особен представител.

Ответната страна, „М. България“ ЕАД, в предоставения срок не депозира писмен отговор и не взема становище по молбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, при дължимата на основания чл. 307, ал. 1 ГПК проверка, приема сезиралата го молба за недопустима, по следните доводи:

При съблюдаване даденото тълкуване с ТР 7/31.07.2017г. по т. д. 7/2014г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от проверка на нейната допустимост.

Налице е утвърдена съдебна практика, намерила отражение в определение № 206 от 01.06.2020 г. по ч. т.д. 675/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение № 623 от 28.12.2017 г. по ч. гр. д. 2873/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, с която се приема, че молбата за отмяна на влязло в сила решение, подадена от лице, назначено за особен представител в първоинстанционното исково производство, е процесуално недопустима. Изводът за недопустимост на подадена от особен представител молба по чл. 303 ГПК е обоснован с мотиви, че процесуалният представител е лицето, което упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на страната. Изтъкнато е, че пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания, а представителната власт на особения представител произтича от акт на съда – определение. Посочено е, че в разпоредбата на чл. 29 ГПК са установени случаите на особено процесуално представителство по отношение на безвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестен постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител, а разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК урежда случай на назначаване на особен представител, когато ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, и е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Счетено е, че предвидената в чл. 47, ал. 6 ГПК форма на процесуално представителство е в изпълнение на общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК и има за цел да гарантира ефективната защита на интересите на отсъстващия ответник в съответното производство, като осигури нормалното протичане и приключване на съдебното производство. Въз основа на определението на съда особеният представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна с непосредствено действие за него, в рамките на производството, по което е постановено. Възникналата въз основа на определението на съда представителна власт на особения представител е ограничена в рамките на това производство. Особеният представител разполага със същите права, с които разполага и представителят, чиято представителна власт е възникнала в резултат на упълномощаване или договор със съответната страна, като по отношение на действията, които изискват изрично пълномощно, се прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 5 ГПК. Следователно особеният представител не може да има по-големи права от тези на представителя, чиято представителна власт е възникнала въз основа на упълномощаване в хипотезата, когато правата на упълномощения представител не са ограничени от упълномощителя. Подчертано е, че разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК намира приложение по отношение на особения представител, чиято представителна власт е възникнала въз основа на акт на съда, поради което представителната му власт се счита учредена до завършване на делото във всички инстанции, но не и за извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК, включително подаване на молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. След приключване на делото във всички инстанции пълномощникът не може да извършва действия от името и за сметка на отсъстващата страна, нито да подаде молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, нито да представлява страната в това производство, освен ако не е изрично упълномощен за това действие. Същото се отнася и за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител - след приключване на делото във всички инстанции назначеният в първоинстанционното производство на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да извършва действия от името и за сметка на отсъстващата страна, не може да подаде молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, нито да представлява страната в това производство, освен ако страната не го е упълномощила.

Цитираната съдебна практика изцяло се споделя от настоящия състав на съда и съдът намира сезиралите го молби за отмяна на влязло в сила решение, подадени от лице, назначено за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 ГПК в първоинстанционното исково производство, за процесуално недопустими, поради което същите ще бъдат оставени без разглеждане. Следва да бъде добавено, че доколкото представителят не твърди да е упълномощен нарочно от страната, не са дължими указания на основание чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като не е налице хипотезата на чл. 261, т. 2 ГПК, към която последната норма препраща, а именно – молбата не е подадена от пълномощник, без представено към молбата пълномощно, в който смисъл са разрешенията в горецитираната практика на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молби за отмяна вх. н. 25006151/05.03.2024 г. и вх. н. 25014273/07.06.2024 г. по описа на регистратурата на Софийски градски съд от адв. Л. Д. като назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК от първоинстанционния съд особен представител на ответника В. А. М. (с предишна фамилия Л.).

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.