Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. У. и Д. Е. Д. против решение № 625/14.03.2019г. по гр. д.№ 3384/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1106/02.03.2018 г. по гр. д.№ 89/2017 г. на Благоевградски окръжен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените в евентуалност против „УниК. Б„АД искове, за установяване нищожност на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 93, т. 4, рег.№ 3057, нот. дело № 651/2007 г. на Нотариус С. К., с район на действие Районен съд – Разлог: 1/ поради липса на идентичност между лицето – собственик на имота при неговото възникване и лицето, учредило ипотеката ; в евентуалност 2/ поради невъзможен предмет – липсващо вещно право на строеж, към момента на сключване на договора за ипотека с обект същото; в евентуалност 3/ поради невъзможен предмет – неопределеност на вземането, обезпечено с ипотеката върху конкретния имот, за който ищците са придобили вещното право на строеж ; в евентуалност 4/ нищожност поради накърняване на добрите нрави, к а к т о и предявеният в евентуалност спрямо предходните иск против същия ответник, за осъждането му да заплати обезщетение, в размер на 10 000 лева, на основание чл. 21 ал. 2 ЗЗД - за причинени неимуществени вреди, поради непозволена намеса в установените договорни правоотношения между ищците и „ ГБ Б. СДейвидс „ЕООД. С потвърденото първоинстанционно решение е прекратено производството по предявен от ищците срещу последното дружество иск за установяване по отношение същото, че вземанията му по сделката, обективирана в нот. акт № 63, том 5, рег.№ 3525, нот. дело № 800/15.11.2007 г. – за закупуване правото на строеж за построяване на апартамент С 12 в жилищен комплекс за сезонно ползване „ СейнтДейвидс”, м. Шипоцко, землището на [населено място] – са погасени изцяло, чрез плащане в срок. Касаторите обжалват постановеното въззивно решение изцяло, като считат същото неправилно. Цитирайки относима съдебна практика – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, ГК – касаторите считат, че въззивният съд неправилно е приел, че ипотечното право възниква със сключването на договора за ипотека, независимо че към този момент не е учредено вещно право на строеж за отделните обекти в бъдещата сграда, застроявана в терена – собственост на ипотекарния длъжник „ ГБ Б. С Д. „ ЕООД, Въз основа цитираната съдебна практика твърдят, че ипотечното право би възникнало към момента на застрояването на сградата, респ. на процесния апартамент С 12, до степен на груб строеж – с подписване акт обр. 14 за приемане годността на строежа /, ако към същия момент ипотекарният длъжник се лелегитимира като собственик на построеното, какъвто не е с оглед междувременно учреденото в полза на ищците вещно право на строеж. Касаторите намират, че съдът не е разграничил застрояването на терена, като упражняване на правомощие от триадата на собствеността – ползване, приравнявайки го на вещното право на строеж.Оттук неправилни намират изводите на съда, че ипотеката няма невъзможен предмет, въпреки че към момента на учредяването й вещно право на строеж върху сградата, респ. отделните обекти в същата, не съществува, а застрояването не е еквивалент на правото на строеж, обосновавайки различията между двете. Касаторите намират, че решаващо в случая обстоятелство е, че грубият строеж на сградата, построена в ипотекирания терен, е завършен / на 03.12.2007 г./ след учредяване в полза на ищците вещно право на строеж върху съответния обект / на 10.10.2007 г./.Така въззивното решение, според страната, се явява постановено в противоречие с императивна разпоредба на закона – чл. 167 ал. 3 ЗЗД, Неправилен намират и извода, че ипотеката няма невъзможен предмет, поради неконкретизиране размера на обезпеченото вземане, по сключения между ипотекарния длъжник и кредитодателя „УниК. Б „АД, спрямо всеки от отделните обекти в застрояваната сграда, аргумент за което е чл. 9.7 от сключения договор за банков кредит, предвиждащ реда, по който следва да се освобождават от ипотечната тежест отделните обекти. Чл. 150 ал. 2 ЗЗД - неделимост на ипотечното право - страните намират относим в хипотезата на един имот, предоставян в обезпечение, не и в настоящата хипотеза, в който правилото следва да се приложи реципрочно: при обезпечаване на едно вземане с няколко имота следва да се разграничи каква част от същото се обезпечава с всеки от ипотекираните обекти, В това касаторите съзират замисъла на чл. 166 ал. 2 ЗЗД. Не споделят извода на съда, отричащ нищожност на договора за ипотека, поради накърняване на добрите нрави, както и за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорват и правилността на потвърденото прекратяване на активно субективно съединените искове срещу ответника „ ГБ Б. С Д. „ ЕООД, считайки че неправилно съдът е изхождал, с оглед мотивиране липса на правен интерес, от процесната договорна ипотека, вместо от учредената законна ипотека с договора за учредяване и прехвърляне в тяхна полза правото на строеж за апартамент С 12 / т. 6 от нотариален акт № 63, том 5, рег. № 3525 дело № 800 / 15.11.2007 г. /. Предмет на претенцията, според тях, е установяване на юридически факт, който ще доведе до заличаване на учредената законна ипотека.

Ответната страна - „УниК. Б „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по поставените въпроси, което страната намира изпълнено единствено в случай на констатирана противоречива съдебна практика, каквато няма.

Ответната страна - „ ГБ Б. С Д. „ ЕООД – не е взела становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на каксационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Ищците – К. У. и Д. Е. Д. са предявили обективно евентуално съединени искове срещу „УниК. Б „ АД, за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на „УниК. Б „АД, поради нищожност на сключения между Банката, в качеството на ипотекарен кредитор и „ ГБ Б. С Д.„ ЕООД, в качеството на ипотекарен длъжник, договор за учредяване на ипотека, в обезпечаване задълженията на ипотекарния длъжник по сключен с ипотекарния кредитор договор за банков кредит, като ипотеката е учредена върху терен - собственост на ипотекарния длъжник и правото на строеж върху същия, включващо правото да се построи жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект от 24.11.2006 г., състояща се от обекти, индивидуализирани в нотариалния акт съгласно проекта, вкл. процесния апартамент С 12. Ищците основават довода си за нищожност, поради сключване на договора за ипотека с обект вещно право на строеж, каквото към момента на сключването му не е учредено, съответно собственици на което последващо са те, различни от ипотекарния длъжник. Позовават се на нищожност, порад невъзможен предмет и с оглед неконкретизиран размер на обезпеченото с всеки конкретен обект от общо ипотекираната бъдеща сграда, респ. придобитият от тях апартамент, вземане. В евентуалност се твърди нищожност и поради накърняване на добрите нрави, обосновано с факта, че след сключване на предварителния договор между ищците и продавача „ ГБ Б. С Д.„ ЕООД,,за закупуване вещното право на строеж върху апартамента, Банката е предприела действия, с които мотивира дружеството - продавач да промени първоначално поетите ангажименти спрямо ищците и да инициира промяна в договореностите, с пълното съзнание, че промяната ще бъде в ущърб на последните. Промяната се състои в отпадане, чрез сключване на допълнителни анекси, на задължението на продавача да не обременява с вещни тежести съответните обекти, Накърняването, според ищците се състои в това, че с действията си банката е нарушила принципа за добросъвестност в гражданските и търговските отношения, което е злепоставило интереса им, поставяйки ги в положение на задължени с имуществото си за чужд дълг – този на дружеството – ипотекарен длъжник.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете срещу „УниК. Б „ АД,респ. е прекратено производството по исковете срещу „ ГБ Б. С Д.„ ЕООД, поради липса на правен интерес, по следните съображения:

Ипотекарният длъжник е сключил договор за ипотека, в обезпечение на свои задължения към ипотекарния кредитор, върху недвижим имот – негова собственост и бъдещите му приращения – индивидуализирани, съгласно одобрен архитектурен проект, обекти в жилищна сграда, застроявана върху терена. Съгласно решение № 142 на 1 г. о. на ВКС „ след като в договора е изрично посочено, че ипотеката разпростира действието си и върху сградата, която ще бъде построена в имота по одобрени строителни книжа, сградата е в достатъчна степен индивидуализирана, както и отделните обекти в нея, следва да се приеме, че е налице яснота относно предмета на ипотеката“, Така изискването на чл. 166 ал. 2 ЗЗД,според съда, е спазено. Учредената върху правото на строеж върху терена ипотека преминава и върху правото на собственост върху сградата и отделните застроени обекти в същата, Предпоставка за разпростирането на това действие, според въззивния съд, е ипотекарният длъжник да е собственик на терена, към момента на учредяването на ипотеката, теренът да е индивидуализиран, да е налице уговорка че ипотеката ще има действие и върху новопостроената сграда и същата да е индивидуализирана с подробен инвестиционен проект, Решаващо, според въззивния съд, е обстоятелството, че придобиване на вещното право на строеж от ищците е станало след сключването на договора за ипотека, който има за обект същото вещно право на строеж. Промяната в собственика на имота е непротивопоставима на лицето, в полза на което е учредена действителна ипотека върху имота и не води до погасяване на ипотечното право. Към момента на сключване на договора за ипотека, ипотекираният имот е собственост на ипотекарния длъжник и чл. 167 ал. 3 ЗЗД е спазен. По тия съображения главният иск, квалифициран като установителен по чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 167 ал. 3 ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и иска, квалифициран по чл. 26 ал. 2 ЗЗД – за нищожност на ипотеката, поради невъзможен предмет, тъй като собственикът на терена разполага с правото да ипотекира терена, терена ведно със застроеното върху него или само застроеното, както и терена ведно с бъдещото му застрояване, какъвто е процесния случай, След като това е изрично уговорено в договора за ипотека, същата е сключена под условие / модалитет / изграждането на обектите, като ипотеката ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако е налице тъждество между посоченото в договора и действително осъщественото застрояване. Такъв съдът е приел настоящия случай, в който индивидуализацията на сградата и отделните обекти в нея следва одобрения инвестиционен проект, чрез който е индивидуализирана в договора за ипотека. За застрояване на собствения си терен ипотекарният длъжник няма нужда от специален източник на право на строеж и тази теза, поддържана от ищците, съдът намира в противоречие със съдържанието на суперфицията. След като ипотекираният имот към момента на договора за ипотека е собственост на сключилия същия ипотекарен длъжник и правото на собственост включва правото на ищците да построят и придобият в собственост сгради върху този терен, то не може да се приеме, че ипотечна тежест е наложена върху несъществуващо към момента на ипотечния акт право на строеж. Съдът не е споделил основателност на довода за неопределеност на обезпеченото вземане, като е приел, че всяка част от упоменатия в нотариалния акт с общ размер дълг по договора за кредит се явява обезпечена с всяка част от ипотекирания имот, предвид неделимостта на договорената ипотека, респ. с всеки от ипотекираните отделни обекти в жилищната сграда.Изискването на чл. 167 ал. 2 ЗЗД съдът е приел удовлетворено с посочване размера на главницата и размера и падежите на лихвите върху същата, във връзка с чл. 170 ЗЗД.За да отхвърли иска за нищожност на договора за ипотека, поради накърняване на добрите нрави, съдът е изхождал от преценката за нищожността към момента на сключване на договора и съобразно критерии, свързани с естеството на задълженията, поети от страните по същия, каквато страна ищците не са. Поетите от страните по договора за ипотека насрещни задължения са в съответствие с разпоредено от закона право за обезпечаване на договорно задължение по този начин, Установителният иск по чл. 124 ГПК срещу ответника „ ГБ Б. С Д.„ ЕООД въззивният съд е приел за недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като евентуално установяване несъществуването на задължение на ищците към дружеството, по договора за придобиване вещното право на строеж, не би имало правни последици по отношение договорната ипотека, какъвто именно интерес, а не по отношение учредената на основание чл. 168 т. 1 ЗЗД законна ипотека / т. 6 от нотариален акт № 63, том 5, рег. № 3525 дело № 800 / 15.11.2007 г, / ищците са посочили във въззивната си жалба. Първоинстанционният съд е обосновал недопустимост, поради непосочване на обстоятелства, обуславящи конкретен правен интерес от установяване липса на задължения към „ГБ Б. С Д.„ ЕООД, при липса на такова оспорване и от самото дружество.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторите формулират следните въпроси: 1/ От кой момент възниква ипотечно право върху сградата, когато се учредява ипотека върху поземлен имот и върху бъдеща сграда, която предстои да се построи в имота: от момента на сключването на ипотечния договор, когато сградата все още не съществува или от момента на възникването на сградата, установяван по реда на ЗУТ и съгласно указанията в ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решенията по гр. д.№ 5059/2013 г. на 1 г. о., гр. д.№ 4005/2013 г. на 3 г. о., гр. д.№ 1069/2014 г. на 4 г. о., гр. д.№ 646/2014 г на 2 г. о. на ВКС ; 2/ Възниква ли ипотечно право върху сграда, когато е учредена ипотека върху правото да се построи бъдеща сграда, но при възникването на имота собственикът на новопостроения обект е различен от собственика на терена, сключил договора за ипотека? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решения по гр. д. № 396/2014 г. на 1 г. о., гр. д.№ 3424/2014 г. на 3 г. о., гр. д.№ 5059/2013 г. на 1 г. о., гр. д.№ 4005/2013 г. на 3 г. о., гр. д.№ 1069/2014 г. на 4 г. о. и гр. д. № 4514/2013 г. на 3 г. о. на ВКС ; 3/ Съществува ли идентитет между предмета на договор, за учредяване от собственик на терен на ипотека върху бъдеща сграда, която той предвижда да построи в имота и да стане неин собственик по приращение и предмета на договор, за учредяване на ипотека от суперфициар върху придобито право на строеж да построи сграда? Идентично ли е правото на собственика да построи и придобие по приращение с ограниченото вещно право на строеж? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с предложен анализ на различията между двете права; 4/ Налице ли е нарушение на чл. 170 ЗЗД – неопределеност на размера на сумата за която се учредява ипотеката, респ. възниква ли ипотечно право върху обект, включен в обема на ипотекирана сграда, заедно с други такива обекти, когато в ипотечния акт не е посочена частта от общото задължение, за което е учредена ипотеката, която обезпечава този обект? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че въпросът за изпълнение изискването за специалност на ипотеката и по отношение паричната обремененост на отделните обекти, за съответните части от общото кредитно задължение, не е развит в практиката на ВКС / реципрочно приложение на чл. 170 ЗЗД /.

В съдебните решения, цитирани в обосноваване допълнителния селективен критерий по първите два въпроса, непротиворечиво се приема, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Също непротиворечиво е прието, че в тази хипотеза ипотечното право ще възникне към момента на построяването на сградата и от този момент кредиторът ще има правото да иска удовлетворяване на претенцията си, чрез насочване на принудително изпълнение върху застроеното. Ипотеката ще произведе действие след създаването на вещта и при условие, че към този момент правото на собственост върху същата принадлежи на лицето учредило ипотеката. Според цитираната съдебна практика се касае за договор с модалитет / сключен под условие застрояването на вещта и запазване собствеността върху нея, по силата на приращението, от собственика на терена, учредил договорната ипотека /. За момент на завършване на вещта съдебната практика приета завършването на грубия строеж, с подписването на акт обр. 14. Всички решения, обаче, са постановени по искове за установяване съществуването на ипотечно право, в полза на конкретния ипотекарен кредитор, поради несбъдване на предвиденото в договора условие, с което на практика не е възникнало договореното - допустимо и законосъобразно – ипотечно право, а не за установяване нищожност на договора за ипотека, поради неудовлетворяване на същото.

Предвид преждеизложеното, първите два въпроса биха удовлетворили общия и допълнителния селективни критерии по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, ако не се касаеше за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради разглеждане на непредявен - първия, главен – иск. Ищецът е формулирал петитум за установяване несъществуващо в полза на втория ответник ипотечно право, предвид несбъдването на условието – към момента на възникване на вещта / застрояването на апартамент С 12 / ипотекарният длъжник – първи ответник да е собственик на вещта по силата на приращение върху терена, доколкото акт обр. 14 за установяване годността на строежа / завършване сградата в груб строеж / следва учредяването на вещното право на строеж и прехвърлянето мув полза на ищците. Именно това, макар обвързвайки го с последица нищожност на договора, която квалификация съдът не е бил длъжен да възприеме, са претендирали ищците, визирайки липса на тъждество между собственика на вещното право на строеж, към момента на изграждане на обекта в груб строеж и учредилия ипотеката собственик на терена, учредил същата и върху бъдещи приращения върху същия. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне поради вероятна недопустимост на въззивното решение по първия от предявените, главен, отрицателен установителен иск – за установяване по отношение на Банката ответник, че в нейна полза не е възникнало ипотечно право върху апартамент С 12, в обезпечение задължения на първия ответник по сключен договор за банков кредит / не е учредена ипотека, поради несбъдване на условието за възникване бъдещата вещ към момент, към който ипотекарният длъжник се явява собственик и на същата /.

Третият въпрос е относим към установителният иск за несъществуващо ипотечно право, поради нищожност на договорната ипотека поради невъзможен предмет, с оглед липсата на учредено към момента на сключването на ипотеката вещно право на строеж, Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1т. 3 ГПК, тъй като именно изхождайки от различието между правомощието на собственика на терена, да ползва същия, застроявайки го, от учредяването на суперфиция върху същия, в полза на трето лице, съдебната практика е обосновала извод, че бъдещото приращение върху терена / бъдеща сграда / е допустим, възможен обект на договорна ипотека, учредена от собственика на терена, т. е. не се касае за сделка с невъзможен към момента на сключването й предмет, но съставлява сделка с модалитет – с отлагателно за възникване на ипотечното право действие. Наличието на цитираната по първите два въпроса съдебна практика изключва възможността за обосноваване на допълнителния селективен критерий в хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Четвъртият от формулираните въпроси също удовлетворява общия селективен критерий, но не и допълнителния такъв в хипотезата на чл. 280 ал. 1 ал. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обосноваването на тази хипотеза предпоставя установяването на противоречива съдебна практика по тълкуването на чл. 167 ал. 2 ЗЗД / в предложения от касаторите аспект /, поради непълнота, неяснота или противоречивост на нормата, или наличие на непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, с оглед изменение на законодателството или промяна в обществените условия. Съдът е изхождал от начина на конкретното договаряне на ипотеката, като неделима – обезпечаваща всяка част от обезпеченото вземане, с всяка част от застроеното, независимо от качеството му на съвкупност от самостоятелни обекти.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 625/14.03.2019 г. по гр. д.№ 3384/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1106/02.03.2018 г. по гр. д.№ 89/2017 г. на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К. У. и Д. Е. Д. иск, с правно основание чл. 124 ГПК, за установяване по отношение на „УниК. Б „ АД, че в полза на същата и въз основа на сключения договор за ипотека, с ипотекарен длъжник „ „ГБ – Британия – Сейнт Д. „ЕООД, обективиран в нотариален акт № 93, т. 4, рег.№ 3057, нот. дело № 651/ 2007 г. на Нотариус С. К., с район на действие Районен съд – Разлог, не е възникнало / не съществува / ипотечно право върху апартамент С 12 от жилищен комплекс със сезонен характер „Сейнт Д.”, находящ се в м. Шипоцко, землището на [населено място], за който в полза на ищците ипотекарният длъжник е учредил и прехвърлил вещно право на строеж, с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 63, том 5, рег. № 3525 дело № 800 / 15.11.2007 г. на същия нотариус.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 625/14.03.2019 г. по гр. д.№ 3384/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част.

УКАЗВА на К. У. и Д. Е. Д., в едноседмичен срок от уведомяването, да представят доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса, в размер на 726 лева.

След представяне доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на 1 т. о. – за насрочване или на състава – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: