Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. П. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1232 от 23.05.2019 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №5395/2018 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 25.06.2018 г. по гр. д. № 7403/2017 г. на СГС, и е отхвърлен искът срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ отм. до размера на 80 000 лева и е потвърдено същото в отхвърлителната част за разликата до размера от 100 000 лева, за претърпени болки и страдания от страна на ищеца, от смъртта на В. И. П.-негова майка настъпила като последица от телесни увреждания, в следствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП / на 11.01.2016 г.,виновно причинено от М. Й. И. на 11.01.2016 г. в качеството му на водач на л. а.“Мазда6“ с рег. [рег. номер на МПС].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК,.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД-София изпраща отговор на същата, в която изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 3600 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата, виновно причинено от М. Й. И./споразумение от 03.08.2016 г. по НОХД №1457/16 на РС-ВТ/ на 11.01.2016 г. в качеството му на водач на л. а.“Мазда 6“ с рег. [рег. номер на МПС], чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество са причинени следните травматични увреждания на В. И. П.-на 82 г.,майка на ищеца:разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана в дясната очна ябълка с пролапс на вътрешно очно съдържимото, пълна загуба на дясното око, кръвонасядане по лицето, по лявата мишница и предмишница по гърба на лявата китка, по дясната мишница, по гърба и тилната част на шията, счупване на дясната лъчева кост, на костите на лицевия череп, наличие на кръв в синусите, фрактура на костите на дясната очница, счупване на шесто ребро. Тези увреждания са довели до трайно затрудняване на дъвченето за около два месеца, затрудняване движението на десния горен крайник за срок над 30 дни и възстановяване до три месеца, пълна загуба на дясното око. Останалите травми представляват лека телесна повреда с възстановителен период от около 1 месец.На 29.03.2016 пострадалата е починала. Според в. л. по СМЕ посочените травматични увреждания са в състояние по косвен път да повлияят на леталния изход при залежаване на пострадалата за по-дълъг период, с оглед съпътстващите ь заболявания-хипертония и тахикардия и възрастта на пострадалата-82 години. Вещото лице е отбелязало в заключението си, че категоричен извод за причинно-следствена връзка не може да се направи, поради липса на протокол за аутопсия на починалата, с оглед определяне на причината за смъртта й.

С оглед изложеното, въззивният съд е направил извод за липса на установена причинна връзка между нанесените при ПТП телесни увреждания и настъпилата след около 2, 5 месеца смърт на пострадалата, при липса на данни за продължителен постелъчен режим на лечение, и е отхвърлил прекия иск като недоказан по основание..

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора въпроси, които се свеждат до недостатъчна пълнота на мотивите на обжалвания съдебен акт по отношение на всички доводи и възражения на ищеца, непосочване защо не се споделят обратните изводи на първоинстанционния съд и на липса на изложени съображения относно годността на експертното заключение.

Настоящият състав намира, че така формулираните въпроси се основават на твърдяни от страната процесуални пропуски на съда, каквито, дори и да бяха допуснати не биха довели до различен изход по спора. Решаващото в случая е, че от съдържанието на заключението на вещото лице по СМЕ, прието по делото и неоспорено от страната, става ясно, че категоричен извод за причинно-следствена връзка от причинените при процесното ПТП телесни увреждания и смъртта на пострадалата не може да се направи, поради липса на протокол за аутопсия на починалата, с оглед определяне на точната причина за смъртта й, а такава връзка само вероятно може да е налице, с оглед евентуалното залежаване, каквото съдът не е намерил за установено от останалите доказателства. При това положение и с оглед константната съдебна практика за съдържанието на фактическия състав на нормата в чл. 45 ЗЗД, включващ като елемент наличието на установена при пълно доказване причинна връзка между виновното противоправно деяние на дееца и настъпилите конкретни вреди, претендирани за обезщетяване/в случая смъртта на пострадалата/ изходът по спора не би могъл да бъде различен от приетия в обжалваното решение. Следователно: формулираните въпроси не се явяват обуславящи изхода по спора и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.

В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 3600 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, с оглед наличното платежно нареждане, договор и списък по чл. 80 ГПК, приложени към отговора на КЖ.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1232 от 23.05.2019 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №5395/2018 г..

ОСЪЖДА Д. П. Д. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД-София сумата от 3600 лева-разноски пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.