О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 136

гр. София, 03.07.2020 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на ………………… през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. Ч: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б т. д. № 1852 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Д. П. Д., от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. Р., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 277 от 04.05.2020 г. в частта за разноските. Твърди се, че на ответника по касация – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, не се следват разноски за касационната инстанция в пълния присъден с определението по чл. 288 ГПК размер от 3 600 лв. и същият следва да бъде намален поради прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че, доколкото не му е връчен препис от отговора на касационната жалба с приложен към същия договор за правна защита и съдействие, не е могъл да възрази за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, поради което релевира такова възражение с настоящата молба. Намира, че при определяне размера на дължимото възнаграждение на процесуалния представител на застрахователното дружество приложение в случая следва да намери чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Останалите наведени в молбата съображения имат отношение към основателността на предявената искова претенция и правилността на въззивното решение, което не е било допуснато до касационно обжалване, поради което същите са неотносими към предмета на производството по чл....