Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. П. и касационна жалба на „Фортуна еър” ЕООД против решение №540/29.11.2019 г. по гр. д.№ 709/2019 г. от състав на Окръжен съд – В. Т.

С. П. оспорва касационната жалба на „Фортуна еър” ЕООД с писмен отговор.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ е основателен за сумата от 12000 лева, като е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска за разликата до 16 000 лева, за която сума първоинстанционният съд е приел за основателен иска, като е потвърдил решението в останалата част, с която искът е отхвърлен като неоснователен, за разликата до пълния предявен размер.

Съдът е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 30 000 лева, като е приел проява на груба небрежност от страна на ищеца при осъщественото кацане с хеликоптера и на това основание е намалил на основание чл. 201, ал. 2 КТ дължимото обезщетение с 60%, като в тази насока е споделил изводите на първоинстанционния съд.

В изложението на касационните основания към касационната жалба на ищеца се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

На първо място, сочат се правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди и принципа за справедливост.

По тези правни въпроси също е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, например №407 по гр. д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№ 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395по гр. д.№ 159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№ 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл. 280, ал. 1, ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Сочат се правни въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като доколкото искът е предявен на основание чл. 200 КТ, то въпросите следва да се тълкуват като поставени относно приложението на чл. 201, ал. 2 КТ.

Сочената съдебна практика касае приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а съдът се е произнесъл по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, отчитайки проява на груба небрежност от страна на ищеца, при настъпването на трудовата злополука, като е съобразил съдебната практика по приложението на тази разпоредба, като в тази връзка сочените от касатора съдебни решения са неотносими към приложимата правна норма.

Поставя се правен въпрос, отхвърлянето на искането за назначаването на съдебно-психиатрична експертиза препятства ли възможността на страната да докаже твърденията си за неимуществени вреди по отношение на психологичното състояние на пострадалия, както и неговата промяна в емоционален аспект и други факти, подлежащи на установяване по експертен начин. Въпросът би бил относим към производството по чл. 288 ГПК в случай, че неимуществени вреди по отношение на психологичното състояние на пострадалия се претендират с исковата молба, т. е. че този вид вреди са предмет на обезщетяване, въведени в спора по надлежен процесуален ред. В случая такива твърдения по исковата молба липсват, на това основание и искането за допускане на такава експертиза е оставено без уважение, като и на това основание така поставен, процесуалноправния въпрос е неотносим към настоящото производство.

В изложението на касационните основания към касационната жалба на ответника-касатор отново се поставя правния въпрос относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост като по отношение на отговора на този правен въпрос е приложимо посоченото по-горе, по отношение на същия правен въпрос, поставен и от касатора-ищец. При определянето на дължимото обезщетение, съдът се е позовал освен на заключението на вещото лице, така и на свидетелските показания по делото, поради което въпросът, следва ли съдът да постанови своето решение само въз основа на експертно заключение, не е разрешен при наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №540/29.11.2019 г. по гр. д.№ 709/2019 г. от състав на Окръжен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.