Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 11128/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД против Решение №1206 от 28.07.2021 г. по адм. дело № 551 по описа за 2021 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1040-02-35 от 15.02.2021г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, потвърждаващо Разпореждане №РЖ-5-02-00860191 от 06.01.2021г. на ръководител на контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Бургас.

Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, нарушения на административнопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 53, ал. 1 и ал.3 и чл.54 от КСО и чл.164а от КТ, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е Решение № 1040-02-35 от 15.02.2021г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, потвърждаващо частично Разпореждане №РЖ-5-02-00860191 от 06.01.2021г. на ръководител на контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Бургас за внасяне на сумата по Ревизионен акт за начет № РА-5-02-00856793 от 22.12.2020 г., в частта, с която е разпоредено на „Български пощи“ ЕАД да възстанови на ТП на НОИ изплатени неправомерно парични обезщетения за отглеждане на малко дете на лицето Т. И. в общ размер 1622.55 лева, от които 1488.33 лева главница и 134.02 лева лихва.

За да отхвърли жалбата, Административен съд - Бургас законосъобразно е приел, че кръгът на лицата с право на обезщетение по чл. 54 от КСО е точно определен с цитираните норми и включва майката (осиновителката), респ. бащата (осиновителя) или настойника. Приемните родители, каквато в случая се явява Т. И., не са включени в посочените групи правоимащи лица. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от КСО, майката (осиновителката), която отговаря на условията по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако: 1./ не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2./ самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

В разглеждания случай е установено, че на 13.09.2019 г. в ТП на НОИ Бургас са постъпили данни от осигурителя „Български пощи“ ЕАД за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО, считано от 01.09.2019 г., на лицето Т. И. назначена, на трудов договор в „Български пощи“ЕАД, с посочено качество „настойник“ на детето. Въз основа на постъпилите данни е изплатено на лицето Т. И. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО за периода 01.09.2019 г. до 30.06.2020 г. включително.

От събраните в хода на делото докзатества се установява, че детето М. Е. е настанено за отглеждане в професионално приемно семейство по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето и лицето Т. И. има качеството приемен родител. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че Искрева е настойник на детето. От ревизиращите лица е прието, че в резултат на некоректно подадените от осигурителя данни относно качеството на осигуреното лице некоректно е извършена преценка по изплащане на паричното обезщетение, тъй като лицето Т. И. не е нито майка, нито осиновител, нито настойник и поради това не е сред лицата, имащи право на такова обезщетение.

Въз основа на горните констатации е издаден Ревизионен акт за начет № РА-5-02-00856793/22.12.2020 г., с който са установени задължения на осигурителя в общ размер 2 377.46 лева, както следва: неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване - главница 535.45 лева и лихва 112.09 лева; неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина - главница 27.04 лева и лихва 2.34 лева; неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете - главница 1557.42 лева и лихва 143.12 лева.

За събиране на сумата по акта за начет е издадено обжалваното Разпореждане № РЖ-5-02-00860191 от 06.01.2021 г. на ръководителя на контрола и разходите на ДОО при ТП на НОИ - Бургас.

Срещу акта за начет е депозирано възражение от осигурителя, което не е възприето от решаващия орган за основвателна и жалбата на „Български пощи“ ЕАД против разпореждането за внасяне на сумата по ревизионния акт за начет е оставена без уважение, доколкото на основание чл. 54 от КСО, право на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО има майката (осиновителката) или настойникът, когато отговаря на условията по чл. 52а от КСО, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск прекъсне неговото ползване. Т. И. не притежава изискуемото качество, тъй като детето е настанено при нея по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето. При условията на отпуск по чл. 164а от КТ, жалбоподателката няма право на обезщетение по чл. 54 от КСО.

Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до това има ли право на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО професионален приемен родител, при които е настанено дете по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗДет.

Положителен отговор на така поставения въпрос не може да бъде даден, доколкото нормата на чл.54 от КСО подробно изброява лицата, имащи право на това обезщетение. Безспорно това е „майката (осиновителката)“, но „професионалният приемен родител“ не попада във визираната категория лица.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.164а, ал.1 от КТ „право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.“, но съгласно ал.3 – „през време на отпуска по ал. 1 и 2 се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон…“. В този смисъл, условията за отпускането на обезщетението по чл.54, ал.1 от КСО са регламентирани в последната норма, като лицата от категорията „приемен родител“, не са включени в приложното поле на цитираната разпоредба.

Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети в резултат от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени при наличие на материалноправното основание на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.

Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата против административните актове е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1206 от 28.07.2021 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело №551 по описа за 2021 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев