4№ 294/29.04.2020 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. Вледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3942 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1266/ 28.05.2019 г. по гр. д. № 5523/ 2018 г. в частта, с която Софийският апелативен съд, изменяйки решение № 5607/ 23.08.2018 г. по гр. д. № 5626/ 2017 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Р. Б да заплати на В. А. В. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 НК, ведно със законната лихва от 23.09.2014 г, като е отхвърлил този иск до пълния размер от 200 000 лв.

Решението се обжалва от всяка от страните съответно на обжалваемия интерес, а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материално-правен. Процесуално-правният повдига Прокуратурата, а той е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които са в причинно следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Материално-правният повдига всеки от касаторите, а въпросът е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Всеки от касаторите счита, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване. Прокуратурата счита, че процесуално-правният въпрос въззивният съд е решил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г., а също и с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/...