Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаМ. Г. по адм. дело № 11134/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Аксаково, представлявана от кмета на общината, чрез експерт с юридическа правоспособност Добрева, срещу решение №1005/15.07.2021 година на Административен съд гр. Варна по адм. д. №826/2021 година. С последното, съдът е отхвърлил жалбата й срещу Решение за верификация по постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-1.082-0001/5 от 30.03.2021 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, в частта му по т.2 за неверифицирани разходи за лицата В. В., И. И., И. И., П. Д. и В. В. в общ размер от 7896,00 лева. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Административен съд гр. Варна не обсъдил всички възражения на жалбоподателя, поради което и постановил неправилен съдебен акт. Недопустимите за верифициране разходи били посочени в т.14.4 от Условията за кандидатстване с проекти предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 чрез подхода ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТИТЕ МЕСТНО РАЗВИТИЕ, процедура чрез подбор на проектни предложения с един краен срок за кандидатстване BG05M9OP001-1.082 МИГ „Девня – Аксаково“ – „Инвестиции в образование и заетост“. Недопустимо било за първи път в постановения административен акт да се посочва, че разходи за осигуряване на заетост на лица, които не отговарят на изискванията за участие в проекта, са недопустими. Като обосновали недопустимост на разходите за осигуряване на заетост на лицата В. В., И. И., И. И., П. Д. и В. В. в общ размер от 7896,00 лева на основание чл.57, ал.1, т.2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) първоинстанционният съд и ръководителят на управляващия орган на програмата мотивирали решенията си превратно на Условията за кандидатстване по програмата. Налице било пълно несъответствие между фактическо и правно основание за издаване на административния акт. Решението на съда било постановено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по случая. Неоснователно не били споделени възраженията на общината, че актът не съдържал задължителните елементи съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M90P001-1.082-0001/5 от 30.03.2021 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, в частта му по т.2 за неверифицирани разходи за лицата В. В., И. И., И. И., П. Д. и В. В. в общ размер от 7896,00 лева. Претендира разноски по делото.

Ответникът, Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, чрез главен експерт с юридическа правоспособност Тонев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Варна е Решение за верификация по постъпило искане от община Аксаково за междинно плащане № BG05M90P001-1.082-0001/5 от 30.03.2021 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, в частта му по т.2 за неверифицирани разходи за лицата В. В., И. И., И. И., П. Д. и В. В. в общ размер от 7896,00 лева.

За да отхвърли жалбата срещу решението в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касаторът релевира общи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По аргумент от чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Направените от касатора възражения като общи са неоснователни, а останалата част от тях са относими към правилното приложение на материалния закон и обосноваността на решението. Страните не спорят по фактите.

М. М. на труда и социалната политика и О. А. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 чрез водено от общностите местно развитие с № BG05M9OP001-1.082-0001-C01.

Въз основа на договора, община Аксаково е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по посочената оперативна програма, с приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качество на работните места“ BG05M9OP001-1.082 МИГ „Девня-Аксаково“ – „Инвестиции в образование и заетост“ чрез водено от общностите местно развитие за изпълнение на проект BG05M9OP001-1.082-0001 „Образование и заетост на младежите в О. А. .

С искане за плащане № 3 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.08.2020 г.- 31.12.2020 г. община Аксаково е предявила за верификация разходи за предоставяне на обучение и стипендии на лицата В. В., И. И., И. И., П. Д. и В. В. в общ размер от 7896,00 лева. Посочените лица са стартирали обучението си по професия „Работник в озеленяването“ на 26.05.2020 г. и обучение по ключови компетентности на 21.07.2020 г. и на 27.07.2020 г.

След извършена проверка в регистъра на НАП за актуално състояние на трудовите договори на посочените лица е установено следното:

1. В. В. е бил в трудови правоотношения в периода 02.01.-27.01.2020 г.

2. И. И. е бил в трудови правоотношения в периода 14.04.-18.05.2020 г.

3. И. И. е бил в трудови правоотношения в периода 31.03.-23.04.2020 г.

4. П. Д. е била в трудови правоотношения в периода 29.04.-05.06.2020 г.

Трудовите договори на посочените лица с бенефициера са сключени на 23.07.2020 г.

5. В. В. е била в трудови правоотношения до 01.04.2020, а датата на сключения договор с бенефициера е 25.09.2020 г.

Въз основа на посочените констатации РУО по програмата е приел, че тези лица не отговарят на условието, което е заложено при кандидатстване по схемата, а именно: да не са били наети по трудово правоотношение през някой от предходните шест месеца от датата на сключване на договора, поради което и не е следвало да бъдат допуснати до наемане на работа, а оттам и че отчетените разходи за техни възнаграждения и осигурителни вноски са недопустими за верифициране.

С обжалваното решение в оспорената част е постановен отказ от верификация на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т.13.2 от Условията за кандидатстване с проекти предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 чрез подхода ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТИТЕ МЕСТНО РАЗВИТИЕ, процедура чрез подбор на проектни предложения с един краен срок за кандидатстване BG05M9OP001-1.082 МИГ „Девня – Аксаково“ – „Инвестиции в образование и заетост“.

Въз основа на тези факти във връзка с направен анализ на чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ във връзка с Условията за кандидатстване по програмата, първоинстанционният съд е мотивирал изводите си за материална законосъобразност на акта.

Решението е правилно като краен резултат.

Процедурата по верифиикация на средства от ЕСИФ разходвани по програмите, включени в Споразумението за партньорство, е разписана в раздел първи на глава пета от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа се предоставя и тя може да се използва за финансиране на разходи, които са допустими съгласно приложимото за програмния период право на Европейския съюз, разпоредбите на раздел първи на глава пета от ЗУСЕСИФ, актовете по неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство. Същата представлява процедура по проверка на допустимостта на разходите по програмите на основанията по чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Както правилно е приел административният съд, основанията за допустимост на разходите по чл.57, ал.1 ЗУСЕСИФ са кумулативно предвидени.

Обжалваният административен акт в оспорената част представлява отказ за верификация на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ. Неоснователно е възражението за липса на правна квалификация на волята на ръководителя на управляващия орган по програмата. Актът в оспорената част представлява отказ за верификация по чл. 64, ал.3 от ЗУСЕСИФ, а основанието за отказа е квалифицирано чрез чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т.13.2 от Условията за кандидатстване.

Неоснователно е възражението за несъответствие между фактическите и правни основания на акта. Напротив, за да е допустим разхода на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, същият следва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Съгласно документите по чл.26, ал.1, а именно Условията за кандидатстване в настоящата процедура, т.13.2.4, недопустими за наемане при работодател са лица, които са били заети на трудово правоотношение през някой от предходните шест месеца от датата на сключване на договор. В случая, всяко от посочените пет лица е било наето по трудово правоотношение през някой от предходните шест месеца от датата на сключване на договор. Тъй като същите са недопустими за наемане лица, разходите по проекта за осигуряване на заетост на тези лица са направени в противоречие с изискванията на Условията за кандидатстване, в тази насока са недопустими разходи на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ.

Напълно неоснователно е възражението на касатора, че недопустими по проекта са само разходите посочени в т.14.4 от Условията за кандидатстване. В тази точка от условията са посочени недопустимите категории разходи по проекта. Разходите за осигуряване на заетостта на обучените по проекта лица принципно като категория разходи са допустими такива по проекта, но само ако са реализирани в съответствие с разпоредбите на ЗУСЕСИФ и Условията за кандидатстване по проекта. Посочените разходи по отношение на цитираните пет физически лица са осъществени в противоречие с чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т.13.2 от Условията за кандидатстване, поради което се явяват недопустими за верифициране по проекта на посоченото в акта основание.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

Преди издаването на оспорения акт, административният орган се е запознал със справки за актуално състояние на трудовите договори на петте лица, които се съдържат в административната преписка. От съдържанието на посочените справки се установява верността на направените фактически установявания, относно началната и крайна дата на предходните трудови правоотношения на петте лица. Констатациите на Ръководителя на Управляващия орган за обективираните в акта факти са доказани и съответстват на изписаната в същия правна квалификация.

Като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, при приложение на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Като съобрази гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1005/15.07.2021 година на Административен съд гр. Варна по адм. д. №826/2021 година.

ОСЪЖДА О. А. да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Юлия Раева