Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. груп”, против Решение № 3405 от 09.03.2011 г., постановено по адм. дело №5644/2009г. по описа на Върховен административен съд – четвърто отделение, с твърдения за неправилност на същото, като по същество твърденията са за нарушение на административно-производствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и да бъде уважена жалбата срещу процесното решение на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" към КФН.
Ответната страна по така подадената касационна жалба - заместник председателят на КФН ръководещ управление „Застрахователен надзор”, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор против решение №264-ОЗ от 18.03.2009г. на заместник - председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" в Комисията за финансов надзор /КФН/, с което е отказал да одобри искания от ЗАД "Булстрад" АД метод за образуване на резерва за възникнали, но непредвидени претенции към 31.12.2008г. по застраховката по Раздел ІІ, б. "А", т. 10.1 от Приложение №1 от Кодекса за застраховането - "Гражданска отговорност" на автомобилистите - верижно-стълбов метод на база акумулирани стойности на предявените претенции при използване на средно претеглени коефициенти на развитие, получени по данни на дружеството, в размер към 31.12.2008г. - 20 232 568 лв. Твърденията са били, че изискванията на КФН противоречат на чл. 68 и чл. 69 от КЗ, както и на изискванията на чл. 2 от Наредба №27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите. Също така са оспорени като незаконосъобразни изисквания на КФН по заповед №25 от 29.01.2009г. относно 12 метода за формиране на общ резерв по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и застраховка "Зелена карта", както и че се налагат математически необосновани методи за формиране на резултатите и не е определен начина за формиране на диапазон от 20% между резултат с най-висока стойност и резултат с най-ниска стойност.
С решението - предмет на настоящото производство тричленният състав е отхвърлил така подадената жалба. За да достигне до този резултат е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, при спазване на установената форма и административно производствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Изведено е, че законосъобразно при съобразяване разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от КЗ, изискванията на чл. 2 от Наредба №27, както и в съответствие с целта на закона /чл. 2, т. 2 от КЗ/, надзорния административен орган е приел, че предложеният от жалбоподателя метод за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, респ. "Зелена карта", не съответства на изискванията на заповед №25 от 29.01.2009г. на заместник - председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с която са определени изискванията към 12 метода описани в т.І.1 от заповедта и след като предложеният резерв е в размер на 20 232 568 лева, резервът на дружеството не трябва да бъде по-нисък от минималния резерв определен пропорционално на пазарния дял на застрахователя от 21 814 882 лева. Прието е, че след като със заповед №25 29.01.2009 г. заместник - председателят на КФН, в рамките на предоставената му компетентност и оперативна самостоятелност, е одобрил методите, които могат да се използват от дружествата при изчисляване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 27, всяко дружество може да избере съответния метод от одобрените, като при изготвянето на актюреския доклад следва да го обоснове в съответствие с тези методи. Методите са задължителни за всички застрахователни дружества и следва да се прилагат при отправяне на искане за одобрение в съответствие с чл. 9, ал. 5, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 3 от Наредба №27, като съществен момент по прилагането на метода е предварителното одобрение от заместник председателя. Направен е извод, че след като жалбоподателят не е приложил някой от одобрените методи и предложеният резерв не съответства на минималния резерв определен пропорционално на пазарния дял на застрахователя от 21 814 882 лева, правилно е отказано одобряването му от административния орган. Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е изследвал всички значими обстоятелства и правилно е анализирал и приложил законовите норми.
Възраженията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение по отношение на преценката за законосъобразност на заповедта – предмет на контрол, и по-конкретно установеното несъответствие на предложения от жалбоподателя метод със Заповед № 25/29.01.2009г. на заместник - председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил законосъобразността на оспорения административен акт единствено спрямо посочената Заповед №25, без да кредитира факта, че предложения от него метод изцяло съответства на изискванията на Наредба №27/29.03.2006г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви /Наредбата/, каквото е заключението на вещото лице в приетата и неоспорена от съда допълнителна съдебна експертиза. Счита, че след като Наредбата, както и самата заповед №25 допускат наличието на други методи извън установените с Заповед№25, не може противоречието на предложения от него метод с посочената горе заповед да бъде причина за отхвърляне на жалбата му. Допълнително се сочи, че в съдебното решение е преценен методът за определяне на резерва за възникнали и непредявени претенции единствено на базата на пазарни данни, а не такива от самото дружество. Излага, че е следвало да бъдат отчетени спецификите на портфейла на отделните застрахователи. Твърди се неправилност на съдебното решение по отношение на констатираното несъответствие на предложения резерв на минималния размер определен пропорционално на пазарния дял на застрахователя. Изложени са и твърдения за противоречие на изложените от първоинстанционния съд мотиви, касаещи липсата на данни по застраховка „Зелена карта” за събития до 2006г.
Настоящият състав намира посочените доводи за неоснователни. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, Дружеството образува техническите резерви по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са предписани или одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор”. Право на застрахователя е да избере метод за определяне на резерв, но в граници определени от административния орган. Същият в изпълнение на тези си правомощия със Заповед № 25/29.01.2009г. е одобрил методите, които могат да се използват при изчисляване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
В настоящото производство, както и пред тричленният състав на ВАС, касаторът твърди незаконосъобразност на предписаните със Заповед №25 методи, като базира твърденията си на приетите по делото експертизи. Тези доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй като по отношение на посочената заповед е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлено оспорването срещу нея, поради което тя се явява стабилен административен акт. Въпросът с нейната законосъобразност е решен и не може да бъде обсъждан в настоящото производство.
На следващо място, по отношение на възраженията против изискването за методът за определяне на резерва да бъде базиран на пазарни данни, следва да се отбележи, че използването на метода, изготвен по данни на дружеството-жалбоподател води до по-нисък резерв, което е в противоречие с влязлата в сила Заповед №25, която е задължителна за дружеството-застраховател по силата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Уеднаквяването на задълженията на застрахователите по отношение на очаквания размер на плащанията за всяко застраховано МПС при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е наложително поради наличието на общи законови изисквания и условия по тази застраховка, а именно: еднакво застрахователно покритие (чл. 267 КЗ); конкретно определени случаите, изключени от покритие (чл. 268 КЗ); определени минимални застрахователни суми за неимуществени, имуществени вреди и вреди на имущество (чл. 266 КЗ), както и единната методика за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди, причинени на МПС (Наредба №24). Това е основание общия за пазара размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции да се раздели между отделните застрахователи пропорционално на дела им в броя на застрахованите МПС.
Що се касае за твърденията за неправилност на съдебното решение по отношение на констатираното несъответствие на предложения резерв на минималния размер определен пропорционално на пазарния дял на застрахователя, същите са неоснователни. Видно от данните по делото и приетата допълнителна съдебна експертиза предложения от касатора метод за определяне на резерва по застраховка „Гражданска отговорност, включително и „Зелена карта” за събития до 2006 г. дава резултат 21 011 361 лв. Определеният със Заповед №25 минимален размер на резерва е 21 814 882 лв. Безспорен е изводът, че предложеният от касатора метод дава резерв по-нисък от минималния, определен пропорционално на пазарния дял на застрахователя и не съответства на т.І, 7, б.”А” от Заповед №25.
По отношение на твърдяното противоречие в мотивите на съдебния състав по липсата на данни по застраховка „Зелена карта”, същите доводи са неоснователни. Жалбоподателят базира твърденията си единствено на изготвената съдебна експертиза, която тричленният състав не е кредитирал изцяло, тъй като видно от данните по делото, същата не е била съобразена с влязлата в сила Заповед №25. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 202 ГПК, приложим съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда с другите доказателства по делото.
Правилно тричленният състав е приел, че след като жалбоподателят не е приложил някой от одобрените методи и предложеният резерв не съответства на минималния резерв определен пропорционално на пазарния дял на застрахователя от 21 814 882 лева, правилно е отказано одобряването му от административния орган.
Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци - касационни основания за отмяна, поради което като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3405 от 09.03.2011 г., постановено по адм. дело №5644/2009 г. по описа на Върховен административен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. М./п/ Т. Х./п/ Г. Г./п/ Д. А.
Р.М.