по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. С. М. от гр. Б. срещу решение № 6185 от 11.10.2013 г. по адм. дело №2279/2013 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Е. С. М. срещу решение № РД-07-5 от 18.01.2013 г., с което директора на РУСО - София област е потвърдил разпореждане № 145927.12.2012 г., издадено от началника на отдел КПК при РУСО - София, с което е наредено събиране на парично обезщетение, представляващо неправомерно получена сума от бюджета на НОИ за периода от 13.04.2010 г. до 13.05.2010 г. за отглеждане на малко дете, в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО, определена, както следва - главница в размер на 256, 42 лв. и лихва в размер на 128, 14 лв., предвид настаняването на детето в детско заведение.За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателката не е изпълнила поетото от нея задължение да декларира настаняването на детето в детската ясла и поради това недобросъвестно е получила парично обезщетение за посочения период от време, на каквото не е имала право по силата на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Решението е правилно.

След извършена проверка в Детска ясла 1 "Здравец" - гр. Б. е бил издаден Констативен протокол вх. № 17 от 23.03.2012 г., с който е било установено, че в това детско заведение, считано от 13.04.2010 г. е било настанено детето на жалбоподателката – П. Х. И.. Изплатеното парично обезщетение за гледането на това дете от жалбоподателката (по заявление - декларация по чл. 53 от КСО) за този период е недобросъвестно получено от лицето, тъй като детето е настанено в детско заведение.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че действащата към момента редакция на нормата на чл. 53, ал. 4 от КСО изрично посочва и детските ясли като детски заведения, докато тази към релевантния период от 13.04.2010 г. до 13.05.2010 г. не съдържа такова уточнение. Правилен е изводът на съда, че детските ясли представляват детско заведение и към момента на изплащане на обезщетението, тъй като с изменението в бр. 100 на ЗВ, в сила от 01.01.2011 г. само се извършва уточнение, свързано с тълкуването на закона, а не и разширяване на приложното поле на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО.

С оспореното разпореждане е посочен единствено правоизключващият юридически факт -настаняване на детето в детско заведение. Жалбоподателката не е оспорила констативния протокол и направената с него констатация за детето П. Х. И. не е опровергана. А според констативния протокол детето е било настанено в Детска ясла 1 "Здравец" - гр. Б. , считано от 13.04.2010 г. Това обстоятелство (правоизключващ юридически факт по чл. 53, ал. 4 КСО) изключва правото на жалбоподателката да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за същия период от време.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 6185 от 11.10.2013 г. по адм. дело №2279/2013 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ А. А. А.Е.