Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. Д. ЧЛЕНОВЕ:ВИОЛЕТА Г. Д. при секретар П. К. и с участието
на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаН. Д. по адм. дело № 11162/2021
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П. срещу Решение № 1117 от 22.06.2021г., постановено по адм. д.№234/2020г. по описа на Административен съд Благоевград.
С обжалваното решение е отменена Заповед № IV-А-45/18.02.2020г. на Кмета на О. П. с която на основание чл.90, ал.1, т.5 във връзка с чл.92 във връзка с чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. във връзка с чл.2, ал.1 и ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, на В. М. от гр.Петрич е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.
Посочва, че в хода на съдебното производство са били събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен начин е установено, че В. М., в качеството му на „главен архитект“ на община Петрич, е извършил нарушение при упражняване на правомощията си, като не е спазил нормативните изисквания на параграф 127, ал.1 от ПДР на ЗИД на ЗУТ при издаване на Удостоверение за търпимост № 71/21.11.2018г.
Излагат се съображения, че в хода на проверката, на проверяващите органи са били предоставени общи и бланкетни обяснения от Митрев, които не са променили констатираните обстоятелства за извършено нарушение, поради което е било излишно да се изисква предоставяне на допълнителни обяснения от негова страна.
Твърди се и че давностният срок за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл, предвид липсата на правна и фактическа възможност производството по налагане на наказанието да се проведе в по-ранен момент.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – В. М. от гр.Петрич, лично и чрез процесуалния си представител адв.М. А. оспорва касационната жалба, като в писмен отговор и в с. з. излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд – състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № IV-А-45/18.02.2020г. на Кмета на О. П. с която на основание чл.90, ал.1, т.5 във връзка с чл.92 във връзка с чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. във връзка с чл.2, ал.1 и ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, на В. М. от гр.Петрич е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
От събраните по делото доказателства се установява, че дисциплинарното производство е започнало по повод постъпило в деловодството на община П. П. вх. № 24-00-573/24.10.2019 г. от Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Благоевград, с което на Кмета на общината е изпратено копие от Предложение от 20.08.2019 г. на Прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград във връзка с преписка вх. № 1770/2019 г. по описа на ОП – Благоевград, с предмет „Удостоверение за търпимост № 71/21.11.2018 г.“, издадено от Главния архитект на община Петрич за строеж „Масивна ограда с височина 2.20 м, изградена по всички граници на имот с идентификатор 56126.601.23 по КККР на гр. Петрич, собственост на „О. А. П. ЕООД. В предложението на прокурора е отразено, че не е ясно въз основа на какво главният архитект е преценил, че са налице законовите предпоставки, визирани в § 16 от ЗУТ, за да издаде посоченото удостоверение за търпимост и е изведен извод за неговата незаконосъобразност. Към преписката е представено процесното удостоверение за търпимост и е приложено обяснение от Митрев във връзка със същото, от което обаче не става ясно по какъв повод се дава, от кого е поискано, до кого е адресирано и т. н.
При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд от правна страна е приел, че при издаване на атакуваната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а именно: нарушение на чл.94, ал.1 от ЗДСл. - не е спазен срока за налагане на дисциплинарно наказание; нарушение на чл.93, ал.1 от ЗДСл. - дисциплинарно-наказващия орган не е изпълнил здължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения и нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДСл. - преди налагане на дисциплинарното наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. дисциплинарно-наказващия орган да вземе становището на дисциплинарния съвет, като няма данни да е провеждано такова производство пред дисциплинарен съвет.
Върховният административен съд – петото отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на атакуваната заповед са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Едновременното тълкуване на разпоредбите на чл.93, ал.1 и чл.96, ал.1 от ЗДСл. сочат, че когато се налага наказание по чл.90, ал.1, т. 5 от същия закон, каквото е и процесното, задължително следва да се спази следната поредност от действия: образуване на дисциплинарно производство по заповед на наказващия орган, провеждане на производство пред Дисциплинарния съвет по време на което и при необходимост може да се изслуша служителя или да му се даде възможност за писмени обяснения, обсъждане на евентуално представени от него доказателства, задължително изслушване и даване на срок за писмени обяснения от страна на наказващия орган и едва след това налагане на наказание от последния.
В конкретния случай голяма част от тези действия не са изпълнени – не е образувано дисциплинарно производство, не е проведено такова пред дисциплинарен съвет, държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушан от дисциплинарно-наказващия орган и не му е даден срок за писмени обяснения.
Ето защо правилен е изводът на първоинстанционният съд, че при издаване на атакуваната заповед е нарушена разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДСл. - преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващия орган да е взел становището на дисциплинарния съвет и на разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл. - преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващия орган да е изслушал държавния служител и да му е дал срок за писмени обяснения.
Приложените по преписката обяснения, при липса на яснота по какъв повод са били дадени, от кого са били поискани и до кого са били адресирани, не могат да обосноват извода, че същите представляват такива по чл.93, ал.1.
Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, но наказващият орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Ако той не е изпълнил тези свои императивни задължения, уволнението се отменя, без да бъде разглеждан спора по същество - чл.93, ал.2 от ЗДСл.
Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, че предвид датата на издаване на заповед № IV-А-45 на Кмета на община Петрич, с която на В. М. е наложено дисциплинарното наказание уволнение- 18.02.2020г., същата е издадена в нарушение на чл.94, ал.1 от ЗДСл., според която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая не е спазен както двумесечния срок – нарушението е открито на 24.10.2019г., когато писмото на Началника на РДНСК-Благоевград е постъпило в деловодството на община Петрич, така и преклузивния едногодишен срок – нарушението е извършено на 21.11.2018г., с издаване на процесното Удостоверение за търпимост № 71. По отношение сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не може да се приложи и разпоредбата на ал.2 на чл.94 ЗДСл., доколкото липсват данни по делото вмененото дисциплинарно нарушение на Митрев да представлява извършено престъпление или административно нарушение от държавния служител, свързано със службата му, установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Същите следва да се присъдят в доказания размер на 900 лева – реално заплатеното възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1117 от 22.06.2021г., постановено по адм. д.№234/2020г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА О. П. да заплати на В. М. с ЕГН [ЕГН] от гр.Петрич, сумата от 900 (деветстотин) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йовка Дражева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Г. п/ Нели Дончева