Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 11145/2021 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“ /в хода на производството е допусната промяна в наименованието на касатора на директор на Териториална дирекция „М. П. /, представен от юрисконсулт Георгиев, против решение № 4177/24.06.2021 г., постановено по адм. д. № 11543/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № РТД 3000-2252/26.10.2020г./32-311648 на директора на ТД Тракийска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Според него спорът се концентрира до дължимостта на определянето на митническата стойност по митническата декларация на „О. Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГмбХ – Германия по метода на чл. 74, 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Според него в решението на митническия орган е съобразено наличието на фиксирана стойност при вноса на продукти от секторите на плодовете и зеленчуците и отклонение с повече от 8 % на декларираната от вносителя митническа стойност, която е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а митническата ставка зависи от митническата стойност. Затова и в съответствие с чл. 75 от Делегиран регламент(ЕС) 2017/891, за да освободят представеното обезпечение, митническите органи следвало да изискат от вносителя да докаже, че стоката закупена на цена по-висока с повече от 8% от стандартната вносна стойност е освободена според условия, потвърждаващи достоверността на тази висока цена. Касационният жалбоподател настоява на недопустимост на смесването на основните и вторичните методи за определяне на митническата стойност /тези по чл. 70 и по чл. 74, 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г./. Предлага систематично тълкуване на разпоредбите на МКС и на Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, според което прилагането на субсидиарния метод по чл. 74, 2, б. „в“ МКС е приложимо за продукти внесени на консигнация. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „О. Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГмбХ – Германия, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред АССГ решение митническият орган е извършил корекция на митническа декларация с MRN 19BG003010003642R0/16.04.2019 г. за стока № 3/6, като е посочил допълнителен режим Е02 - стандартни стойности при внос в кл. 37 (1); на основание чл. 75, 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказал да освободи представеното от вносителя „О. Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГмбХ – Германия обезпечение в размер 953.87 лева и го е задържал като заплащане на вносно мито, приемайки, че на основание чл. 75, 6, ал. 2 от същия Регламент митото, което следва да бъде събрано включва и лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение; в кл. 47 е включил ставка на мито върху селскостопански стоки, преизчислил е основата на вземането по стандартна вносна стойност /СВС/, определена от Европейската комисия за 16.04.2019 г. и е установено допълнително задължение за вносно мито (А01) в размер 1 426.95 лева /по номенклатурата на видовете вземания според приложение № 16 към чл. 6, т. 35 и чл. 8, т. 4 от Наредба № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ не съществува вземане с код А01, а има код А10 за мита върху селскостопански стоки/ и недължимо внесен ДДС в размер 548.38 лева. Администрацията е сравнила декларираната митническа стойност, преизчислена в / 100 кг – 93.17 /100 кг. със СВС, определена от ЕК за 16.04.2019 г. за тиквичка с произход erga omnes, в размер 53.80 /100 кг и с превишението от повече от 8% е обосновала дължимостта на обезпечение от вносителя по чл. 75, 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, каквото е внесено в размер 4 394.86 лева. Изчислена е себестойност на внесената стока тиквички от 111.39 /100 кг. и е установено продажба в РБългария в търговска верига Лидл на цена от 106 /100 кг. Продажбата под себестойност изключвала доказването на условията за освобождаването и представлявало основание по чл. 75, 5, ал. 3 от Делегирания регламент за задържане на обезпечението за заплащане на вносно мито.

С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган.

Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с отсъствието на основания да не се приложи декларираната от жалбоподателя митническа стойност, която е договорната стойност по чл. 70 МКС. Липсвала правна норма в МКС и в Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, която да овластява митническите органи да определят митническата стойност на стоките, внасяни на територията на ЕС от трета страна, като се отчита реализирането на печалба от вносителя при последващата продажба на стоките от конкретната партида без да се вземат предвид дългосрочните търговски отношения на вносителя с неговия контрагент – търговската верига Лидл. Истинността на договорната цена била потвърдена, включително със заключението на ССЕ. Целта на процедурата по чл. 75, 5 от Делегирания регламент била да се докаже съответствието на декларираната при вноса стойност с реалната договорена и платена цена. Решение е неправилно.

Първостепенният съд е отделил ненужна енергия в съждения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, очевидно в асоциация с института на неприемането на декларираните договорни стойности по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, който е неотносим. От абзац пети на страница четвърта на решението на митническия орган може да се направи извод да е прието, че представените доказателства потвърждават достоверността на декларираната митническа стойност на стоките при вноса и към момента на вноса.

По декларация с MRN 19BG003010003642R0/16.04.2019 г. като стока № 3 са внесени тиквички с държава на произхода РТурция. Този зеленчук е в обхвата на приложение VII на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Установеният с чл. 181, 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета принцип е, че за целите на прилагането на митническата ставка по Общата митническа тарифа по отношение на продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците и преработените плодове и зеленчуци и по отношение на гроздовия сок и гроздовата мъст, входната цена на дадена партида е равна на нейната митническа стойност, изчислена в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (40) (Митническия кодекс) и Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията (41). В чл. 181, 2 от Регламента е предвидено, че за да се гарантира ефикасността на системата, на Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Според чл. 75, 1 от Делегирания регламент продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците за целите на чл. 181, 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 са тези от приложение № VII към Делегирания регламент.

При действието на чл. 75, 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към приложение № VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази хипотеза размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос.

В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, 2, б. „в“ от МКС /вж. чл. 75, 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. Доказването на условията на освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата /чл. 75, 5, ал. 4 от Делегирания регламент/. Основание за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита /чл. 75, 5, ал. 3 от Делегирания регламент/.

В случая декларираната митническа стойност на продуктите тиквички е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Последващата реализация на стоката под себестойността ѝ определя като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия потвърждаващи правилно определяне на митническата стойност по метода на чл. 70 МКС. Под „условия“ по смисъла на член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 следва да се разбират всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в Съюза, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност /така т. 79 от решението на Съда по дело С-770/21/. По разясненията в т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21 продажбата на загуба може да се възприеме като сериозна индикация за изкуственото завишаване на декларираната договорна стойност от вносителя, за да се избегне плащане на вносно мито или да се намали размера му. Това е важимо в случая, доколкото внасяните продукти се облагат с адвалорно мито със ставка 12.8 % и променливо мито в евро, чийто размер нараства с намаляването на митническата стойност на продуктите.

Трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план, не представляват обстоятелство, потвърждаващо достоверността на декларираната договорна стойност. Разглеждането на конкретния внос като част от многото и във връзка с последващите продажби по тях е в противоречие с чл. 75, 2, ал. 1 от Делегирания регламент. Според сочената разпоредба декларираната договорна стойност се съотнася към фиксираната стойност при внос към момента на съставяне на декларацията. Затова и гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, обезпечава вноса по конкретната МД. Не се основава на позитивното право очакването на вносителя установяване на търговските отношения с клиенти, обуславящи продажби на занижена цена да не е свързано с деклариране на митническа стойност, насочено към постигане на по-малки размери на митническите задължения. В контекста на тези отношения деклараторът може да „регулира“ декларираната митническа стойност, така че да постигне печалба в произволно избран от него период. Рентабилната търговска практика не предполага продажба на загуба. При съмнения в способността си да докаже условията, потвърждаващи правилното определяне на цените по чл. 70 МКС и в срока за доказване, вносителят е разполагал с възможността да определи митническата стойност по дедуктивния метод на чл. 74, 2, б. „в“ МКС.

С арг. от чл. 75, 5, ал. 3 във вр. с ал. 1 in fine от Делегирания регламент задържането на обезпечението за плащане на вносни мита в размер, определен по фиксираната стойност при внос, е недопустимо, ако вносителят избере да определи митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, 2, б. „в“ МКС, какъвто избор не е направен. А иначе специалната разпоредба на чл. 75, 5, ал. 1 от Делегирания регламент изключва противоречието на упражненото право на избор с поредността на прилагане на вторичните методи по чл. 74, 2 от МКС. Наред с горното, прилагането на вторичните методи за първи път в съдебното производство по оспорване на митническия акт за определяне на публични задължения по фиксираната стойност при внос е недопустимо /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-770/21/.

В контекста на горното правомерно с решението на митническия орган е задържано представеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксирана стойност за внос на продуктите.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на оспорването срещу решението на митническия орган.

При този изход на спора на Агенция „Митници“ /арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в общ размер 500 лева – по 250 лева за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4177/24.06.2021 г., постановено по адм. д. № 11543/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „О. Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГмбХ – Германия против решение № РТД 3000-2252/26.10.2020г./32-311648 на директора на ТД Тракийска.

ОСЪЖДА „О. Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГмбХ – Германия да заплати на Агенция „Митници“ деловодни разноски в размер 500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА