Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 11203 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник председател на Националния статистически институт, чрез пълномощникът си адвокат Йотов, срещу Решение № 3818 от 11.06.2021 г., постановено по адм. дело № 8565/2020 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи и за недопустимост на обжалваното решение. Иска отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна Илеа-М ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София чрез пълномощника си адвокат Коен взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Илеа-М ЕООД срещу отказ на заместник председател на Националния статистически институт да издаде удостоверение за код на основна икономическа дейност по заявление вх. № УП-4060 от 10.08.2020 г., подадено от[Фирма 2], обективиран в т. 5 от писмо изх. № УП-4060 от 10.08.2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № УП-4060 от 10.08.2020 г., подадено от жалбоподателя, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на неговото решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила и го е осъдил да заплати понесените от дружеството разноски.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт, съдържа задължителните за административния акт реквизити, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложен материалният закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него писмен отказ, които се споделят от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят, и към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение.

Въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила определение № 1065 от 27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 12874/2020 по описа на Върховния административен съд, с което е отменено постановено от първоинстанционния съд определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата. В определението си ВАС е приел, че съгласно чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Предмет на оспорване в случая е не документът, а отказът на органа да го издаде. Искането на Илеа-М ЕООД е за извършване на административна услуга по см. на 1 т.2, бв от Закона за администрацията извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, независимо че самото определяне на кода за икономическа дейност е резултат от извършване на статистическа дейност.

Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касатора не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението съдържа изискуемите се от закона мотиви.

При правилно приложение на закона е прието от първоинстанционния съд, че е налице задължение на ответника по касация да извърши исканата административна услуга, при наличие на законен интерес от страна на дружеството жалбоподател.

Неправилно обаче съдът в решението си е извършил преценка относно това какво да бъде съдържанието на удостоверението, което следва да се издаде на ответника по касация, а именно какъв код на икономическата дейност следва да бъде вписан в него, като е дал и изрични указания за това. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК при незаконен отказ да се издаде документ, какъвто е настоящия случай, съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.

В тази връзка, настоящата касационна инстанция счита, че с дадените указания от първостепенния съд, административния орган при новото произнасяне по заявлението за издаване на удостоверение относно кода на икономическата дейност на Илеа-М ЕООД не следва да се обвързва и да ги изпълнява. Същият следва да изпълни задължението си по издаване на искания документ при спазване на утвърдената от председателя на НСИ Процедура за предоставяне на удостоверение относно код на основна икономическа дейност.

С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение.

При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1000 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото Договор за правна услуга от 31.08.2021 г. е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3818 от 11.06.2021 г., постановено по адм. дело № 8565/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Национален статистически институт, гр. София, ул. Г. В. № 17 да заплати на Илеа-М ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1517, район Подуяне, [адрес]сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА