Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Началникът на М. А. С., чрез процесуалния си представител С. А., срещу решение № 1984/17.06.2010 г. на Административен съд – град София /АС/, постановено по адм. д. № 2510/2010 г., с което е отменено Решение № 659 от 26.11.2009г. на Началника на М. А. С., потвърдено с Решение № 121/26.02.2010г. на Директора на Агенция „Митници", в частта с която дружеството е осъдено да заплати законната лихва върху определения размер мито от 2 774, 73 лв. и ДДС от 555, 96 лв., считано от 19.04.2006г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба де излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу обжалваното Решение № 8000-0568/ 13. 05. 2009г. на Началника на Митница - Свиленград. Претендира присъждане на юрисконсултсто възнаграждение
Ответникът -„Т. И." АД - гр. С., чрез пълномощника си адв. Т. Ф. в писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.
Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 659 от 26.11.2009г. на Началника на М. А. С., потвърдено с Решение № 121/26.02.2010г. на Директора на Агенция „Митници", в частта с която дружеството е осъдено да заплати законната лихва върху определения размер мито от 2 774, 73 лв. и ДДС от 555, 96 лв., считано от 19.04.2006г. до окончателното изплащане.
В останалата част относно определения размер мито от 2 774, 73 лв. и ДДС от 555, 96 лв. по ЕАД № 5100/4-37558/19.04.2006 г. и ЕАД № 5100/4-37566/19.04.2006г., Решение № 659 от 26.11.2009г. на Началника на М. А. С. е влязло в законна сила.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 659 от 26.11.2009г. на Началника на М. А. С., потвърдено с Решение № 121/26.02.2010г. на Директора на Агенция „Митници", в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати законната лихва върху определения размер мито от 2 774, 73 лв. и ДДС от 555, 96 лв., считано от 19.04.2006г. до окончателното изплащане.
За да постанови обжалваното решение от фактическа страна АС е приел, че на 19.04.2006г. в М. А. С., с процесните два броя ЕАД дружеството - жалбоподател е поставило под митнически режим „редовен внос" шевни машини.
Подробно, въпреки липса на обжалване относно определения размер мито от 2 774, 73 лв. и ДДС от 555, 96 лв., съдът е изложил доводи по същество досежно законосъобразността на акта в тази му част.
За установено е приел, че при извършване на физически контрол на стоката, митническите служители са установили маркировка върху същата „115А", която не отговаряла на декларирания произход в кл. 34 на вносните декларации ЕАД № 5100/4-37558/19.04.2006 г. и ЕАД № 5100/4-37566/19.04.2006г. Двата сертификата към ЕАД са изпратени до Агенция „Митници" за проверка по линия на международното сътрудничество с писмо изх.№ 6601-0545 от 04.05.2006г.
С писмо изх.№ РМ-4401/12.03.2009г. Директорът на РМД-София е препратил на началника на Митница - А. С. писмо изх. № РМ 4417 от 09.03.2008 г. на Зам.-директорът на Агенция „Митници" РМД, заедно с отговор от гръцките митнически власти, в което е посочено, че представените сертификати не могат да бъдат приети за целите на преференциалната търговия.
С оглед на получения отговор с Решение № 659/26.11.2009г. на началника на Митница - А. С. на основание чл. 199, ал. 1 ЗМ и чл. 58, ал. 2 ЗДДС/за вноса на стоките преди 31.12.2006г/ и чл. 201, ал. 1, буква «а» от Регламент 2913/1992г. и чл. 56 от ЗДДС/в сила от 01.01.2007г/ за жалбоподателя е възникнало митническо задължение в размер общо на 3 329, 96 лв.,от които МИТО- 2. 774, 73 лв. и ДДС-555, 96 лв.,видно с дължимите лихви за просрочие съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ., считано от 19.04.2006г. до окончателното изплащане.
За установено съдът е приел, че с платежни нареждания № 206390 и № 206393 и двете от 02.05.2006г, дружеството -жалбоподател е внесло депозит в размер на 3 343 лева до приключване на проверката по сертификатите приложени към двете ЕАД
При така установеното съдът е приел от правна страна, че решението е издадена от компетентен орган и при спазване на материалноправните и процесуални предпоставки, но е незаконосъобразно в частта на определените лихви считано от 19.04.2006г. до окончателното изплащане. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че процесното Решение № 659 от 26.11.2009 г. е постановено при наличие на ново обстоятелство - отговор от компетентните митнически органи/гръцките митнически органи/ във връзка с направено запитване относно сертификатите към вносните ЕАД и с него митническите задължения са определени окончателно, без да се посочи от страна на органа, че е внесен депозит от жалбоподателя, чийто размер е следвало да се разпредели в оспорваното решение за дължимите вземания за мита и ДДС. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 211, ал. 1, т. 1, т. 2 ЗМ, както и на даденото в § 1, т. 7 ДР ЗМ определение на „митническо задължение” и § 1, т. 2, съгласно което вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при оформяне на режим внос - чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ.
Подробно съдът е обсъдил задължението за начисляване и заплащане на ДДС при внос на стоки, което също е обвързано с вземането под отчет на митните сборове и е приел, че процесния случай, след евентуалното приспадане в оспорваното решение на внесената като депозит сума в размер на 3 343 лв. се покриват изцяло определеното задължение за мито и ДДС т. е. към датата на издаване на решението за дружеството не е съществувало неплатено митническо задължение и задължение за ДДС. Ако се приеме, че задължението за лихви формално е възникнало от датата на постановяване на решението, когато митническите задължения са били заплатени, дружеството не дължи лихви, след като задължението му е било нула. Решението е неправилно.
Безспорно е било установено, че с ЕАД № 5100/4 - 37558/19.04.2006 г. и ЕАД № 5100/4 - 37566/19.04.2006 г. -„Т. И." АД е оформило на режим "внос" стока. На база на представените сертификати са предоставени тарифни преференции за внесената стока със ставка на мито 0%. Двата сертификата към вносните ЕАД били изпратени до Агенция „Митници" за проверка по линия на международното сътрудничество с писмо изх.№ 6601-0545 от 04.05.2006г.
На 02.05.2006г. дружеството е внесло депозит в размер на 3346, 001 лева до получаване на отговор за автентичността на документите.
Въз основа на получен отговор от гръцките митнически власти, в който е посочено, че представените сертификати не могат да бъдат приети за целите на преференциалната търговия е издадено процесното пред АС решение, с което на -„Т. И." АД е определено възникнало митническо задължение в размер общо на 3 329, 96 лв., от които мито- 2. 774, 73 лв. и ДДС -555, 96 лв., видно с дължимите лихви за просрочие съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, считано от 19.04.2006г. до окончателното изплащане По делото от жалбоподателят не са ангажирани доказателства, че е извършено заплащане на дължимите публични държавни вземания по вноса, които не са оспорени от дружеството.
Описаната фактическа обстановка е безспорна. Спорният момент е относно дължимостта на лихвите, с оглед внесения депозит в размер на 3346, 001 лева до получаване на отговор за автентичността на документите и началният момент на възникване на митническото задължение - от момента на вноса или от момента на уведомяването за наличие на такова задължение.
За да отмени решението на началника на митница А. С. решаващият състав е приел, че с факта на учредяване на обезпечение съгласно глава 24 от ЗМ, то митническите задължения са били заплатени.
Според текста на чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, когато размерът на митните сборове не е заплатен в определен срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове. Задължението за плащането е възникнало поради обективния факт, че стока е била внесена в страната към определен момент, но при проверка се е наложила промяна в използваното при вноса преференциално тарифиране със ставка 0% и оттам в размера на вносните митни сборове. От момента на вноса за вносителя е възникнало задължението да плати действителния размер на митните сборове - аргумент от чл. 199, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците - вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при оформяне на режим внос.
В конкретния случай дружеството не е заплатило реално допълнително определените му дължими митни сборове. След като не е сторил това към момента на вноса, правилно митническите органи са му начислили лихви от този момент. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1 ЗМ определя, че митническо задължение, произтичащо от внос на стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при оформяне на режим внос и той е бил оформен на 19.04. 2006 г., съответно от тази дата се дължат законоустановените лихви за неиздължаване. Аргумент може да се извлече и от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за митниците - митническите задължения се дължат и следва да бъдат платени при вноса и не по-късно от датата, на която е разрешено вдигането на стоката. В случая вдигането на стоката също е на посочената дата, като с оглед особеността на урежданата материя, няма срок за доброволно изпълнение след покана - лицето осъществяващо внос по смисъла на чл. 85, ал. 1 ЗМ - оформянето на режим внос придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки, ал. 2 - вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки и облагането с дължимите митни сборове, следва веднага да заплати дължимите митни сборове. Покана за доброволно изпълнение няма, тъй като при последваща проверка е установено несъответствие между внесената стока и декларирани преференции, което налага проверка и ново определяне на съответстващи нови митни сборове. Следователно при неплащане на правилно определения размер към момента на вноса - 19.04.2006 г., за дружеството е възникнало задължение и за лихви върху публичните вземания и правилно митническият орган ги е определил до момента на плащането от страна на задълженото лице.
Учреденият депозит не е заплащане на дължимите суми, както е приел съдът, а само гарантира същото и става изискуем при настъпване на условията по чл. 197 от ЗМ. При връщането му митническите органи не дължат лихви, тоест собствеността на средствата не е прехвърлена и лицето, учредило депозита може да поиска връщането му по всяко време. Депозита е вид обезпечение, а не плащане, както неправилно е приел АС, поради което представлява сума, получена при задължение за връщане, при условията на чл. 197 ал. 1 изр. последно от ЗМ.
С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на касатора, Т. И." АД - гр. С., следва да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение. анция.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 1984/17.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2510/2010 г. по описа на Административен съд – град София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Т. И." АД - гр. С., срещу Решение № 659 от 26.11.2009г. на Началника на М. А. С., потвърдено с Решение № 121/26.02.2010г. на Директора на Агенция „Митници", в частта с която дружеството е осъдено да заплати законната лихва върху определения размер мито от 2 774, 73 лв. и ДДС от 555, 96 лв., считано от 19.04.2006г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
"Т. И." АД - гр. С., да заплати
на Митница
А. С.
сумата от
100 лева
, направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Е. М.
Е.М.