Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Ю. И. Ч. от гр. П. против решение № 2410 от 02.11.2012г. по адм. дело № 514/2012г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-663/29.11.2011г. на началника на РДНСК Южен централен район, издадена на основание чл. 225 ЗУТ за премахване на незаконен стореж: "Реконструкция на първи етаж от жилищна сграда", намиращ се в гр. П., ул. "С. Ч." № 4, УПИ VІІ-819, кв. 62-стар по плана на Старинна градска част.

В касационната жалба се излагат подроби доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответната страна началник на РДНСК Южен централен район оспорав жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Прието е, че извършените от оспорващата строително-монтажни работи представляват "реконструкция", а не "текущ ремонт" и е били необходимо одобряването на инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Материалната законосъобразност на административните актове се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Съдът не може да допълва мотивите на административния акт с въвеждане на нови фактически...