ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1668

гр. София, 15.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20238002100560 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 188 от 09.11.2022 г. по гр. д.№ 356/ 2022 г., с което е частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пазарджишки окръжен съд от 14.04.2020 г. по гр. д.№ 547/ 2017 г. в частта му, в която предявеният иск е отхвърлен, след което ПРБ е осъдена да заплати на Г. В. Д. 15 000 лева обезщетение за претърпени от Т. Г. Б. неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което е оправдана с решение № 224/ 15.06.2015 г. по н. д.№ 615/ 2015 г. на Върховния касационен съд, ведно със законната лихва от 15.06.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 670 000 лв искът е отхвърлен и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответникът, поради което в отхвърлящата иска част това решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила.

Касаторът ПРБ обжалва решението в осъдителната му част и като основание за допускането му до касационен контрол повдига правните въпроси „При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2-ри от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?“ и „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне...