Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Мега транс строй“ ЕООД срещу решение № 14 от 10.01.2022г. по т. д. № 496/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 15 от 21.04.2021г. по т. д. 68/2020г. по описа на ОС – Смолян, в частта, с която по предявен иск от „Христов комерс“ ЕООД на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е постановено прекратяване на „Мега транс строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК].

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на процесуална пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – висящ преюдициален спор по предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнението. Позовава се на задължителната съдебна практика по ТР 1 от 09.07.2019г. по т. д. 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност излага, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения – незаконосъобразни откази за попълване на делото със сочени от ответника доказателства. Позовава се и на необоснованост на съдебния акт предвид необсъждане на възраженията по въззивната жалба и на всички събрани по делото доказателства. По тези доводи моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде обезсилено, евентуално отменено. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отхвърлянето на искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване с влезли в сила решения на преюдициални спорове по образувани дела? Необходимо ли е съдът да се мотивира, когато отхвърля искането за спиране на делото или е достатъчно бланкетното посочване на обстоятелството, че не е налице преюдициалност? Длъжен ли е съдът да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато е налице висящ преюдициален спор по друго дело?

2. Когато страните по дадено висящо дело/обусловено дело/ са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по друго висящо дело/обуславящо дело/ и последното има значение за правилното решаване на обусловеното дело, налице ли са предпоставките за спиране на производството по обусловеното дело?

3. Следва ли да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК поради наличието на висящо исково производство по иск по чл. 439 ГПК?

Поддържа, че съдът се е произнесъл по част от горните въпроси в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по останалите въпроси липсва практика на ВКС и отговорите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Христов комерс“ ЕООД с депозиран в срок писмен отговор излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е допустимо и правилно.

С депозирана на 20.10.2022г. писмена молба уведомява съда, че е получил пълно плащане от длъжника ЕТ С. Б., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „С. Б.“, с два превода по банковите му сметки от 12.10.2022г. и 19.10.2022г., с което са погасени изцяло вземанията му по изпълнително дело № 279/2020г. по описа на ЧСИ С. Д., както и дължимите му се деловодни разноски, и декларира, че няма правен интерес от предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на търговско дружество „Мега транс строй“ ЕООД. По тези доводи моли производството по делото да бъде прекратено.

С молба от 23.11.2022г. в изпълнение указания на съда по разпореждане от 24.10.2022г. ищецът „Христов комерс“ ЕООД уточнява, че волята му е производството по делото да бъде прекратено поради оттегляне на иска – чл. 232 ГПК, като прави изрично изявление в този смисъл.

В предоставения срок за отговор и евентуално изразяване на съгласие по чл. 232 ГПК ответникът по спора и касатор „Мега транс строй“ ЕООД не взема становище по искането за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с решението в обжалваната му част е приел, че по делото се установяват всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Изложил е съображения, че от представеното по делото постановление № 942/30.09.2020г. по изп. дело № 279/2020г. по описа на ЧСИ С. Д., № 917 на Камарата на ЧСИ, се установява, че ищецът „Христов комерс“ ЕООД – взискател по посоченото изпълнително дело, е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Съобразил е, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2020г. по ч. гр. д. №229/2020г. на РС – Девин, издаден въз основа на заповед за изпълнение срещу С. Я. Б., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „С. Б.“, в полза на кредитора „Христов комерс“ ЕООД за сумата 57 000 лева – дължима по споразумение между страните от 17.12.2019г. с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, ведно със законната лихва върху главницата от 57 000 лева, считано от 10.08.2020г. до изплащане на вземането, както и 4640 лева – разноски. Отчел е, че по изпълнителното дело присъединен взискател е и Държавата за сума в размер на 32 459, 70 лева и 2 601, 10 лева – държавна такса. Съобразил е, че от представено по делото удостоверение №1863/01.02.2021г. на ЧСИ С. Д. се установява, че към 01.02.2021г. задълженията на С. Б., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С. Б.“, към „Христов комерс“ ЕООД са в размери: главница: 19 939, 42 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода 19.01.2021г. – 01.02.2021г. – в размер на 72 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 4 200, 12 лева с ДДС. Въззивният съд се е позовал на заключението по събраната ССчЕ и приел, че са извършвани плащания за погасяване на задължението по изпълнителното дело, за което по делото са представени платежни нареждания, но не се установява твърдяното от ответника пълно погасяване на дълга. По тези мотиви е споделил извода на първоинстанционния съд, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е основателен и потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която на основание последната норма е постановено прекратяване на „Мега транс строй“ ЕООД.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съобразно последната законова разпоредба независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт.

С касационната жалба на ответника „Мега транс строй“ ЕООД се излагат изрични оплаквания за недопустимост на въззивното решение, а ищецът „Христов комерс“ ЕООД с депозирани пред Върховния касационен съд молби излага, че за него не е налице интерес от предявения конститутивен иск предвид пълното погасяване чрез плащане на вземанията му като взискател по изп. дело № 279/2020г. по описа на ЧСИ С. Д., № 917 на Камарата на ЧСИ, които обстоятелства според настоящия състав на съда са основание касационната инстанция да допусне решението в обжалваната му част до касационен контрол с оглед вероятна негова недопустимост, а преценката за допустимостта ще бъде извършена с решението по същество по подадената касационна жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 10.01.2022г. по т. д. № 496/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 15 от 21.04.2021г. по т. д. 68/2020г. по описа на ОС – Смолян, в частта, с която по предявен иск от „Христов комерс“ ЕООД на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е постановено прекратяване на „Мега транс строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК].

УКАЗВА на касатора „Мега транс строй“ ЕООД и му предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК в размер на сумата 40 лв.

При неизпълнение указанията на съда касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

След представянето на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

След насрочване на делото същото да се докладва на състава в закрито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.