О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50309/14.06.2023 г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2008/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Феникс гарант“ ООД срещу решение №32/31.03.2022 г. по в. т.д. №22/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №110/15.11.2021г. по т. д.№103/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу „Нова кабел“ООД иск с правно основание чл. 74 ТЗ – за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците му от 15.01.21г. за избор на Г. С. П. и С. В. Ч. за управители на „Нова кабел“ООД.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е установил релевантните за спора факти, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Излага съображения в подкрепа на поддържаните от него оспорвания на законосъобразността на взетото от общото събрание решение. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по същество с уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава с хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетото в Тълкувателно решение №3/15.11.2013г. по тълк. д.№3/13г. на ОСГТК на ВКС разрешение на въпроса: Необходимо ли е решение на ОС на ООД, респ. на едноличния собственик на капитала на ЕООД, като условие за гласуване от управителя на това дружество и приемане на решения от общото събрание на друго търговско дружество, в което това дружество е съдружник?
Ответникът по касационната жалба „Нова кабел“ООД, не е изразил становище по искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по наведените в жалбата оплаквания за неправилност.
Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови решението си, съставът на Бургаски апелативен съд е приел за безспорно и установено от доказателствата, че ищецът е съдружник в „Нова кабел“ООД с дялове, представляващи 33, 91% от капитала на дружеството, като съдружник в същото дружество е и „Тампа трейд БГ“ЕООД с 66, 91% от капитала му; едноличен собственик на капитала на последното е „Тампа трейд корпорейшън“САЩ Делауеър с управител и едноличен собственик на капитала на същото – Е. Р; че на 15.02.2021г. било свикано и проведено общо събрание на съдружниците на „Нова кабел“ООД, на което било взето решение за избор за управители на дружеството Г. П. и С. Ч., които, в качеството си на управители на „Тампа трейд БГ“ЕООД, действащи заедно, са гласували от името на този съдружник „за“ избора им. Наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решението – липса на надлежно формирана воля на едноличния собственик на капитала на „Тампа трейд БГ“ЕООД; липса на отразени в протокола индивидуализиращи белези на избраните за управители лица; непредставяне на доказателства за липса на пречки по смисъла на чл. 141 ал. 8 ТЗ и чл. 142 ТЗ за избраните управители; неизпълнение на изискването на чл. 141 ал. 7 ТЗ отношенията между управителите и дружеството да се уредят с договор за възлагане на управлението, подписан от лице, избрано от общото събрание, въззивният съд е намерил за неоснователни, както е приел и първоинстанционният. Споделил е изложените от първата инстанция съображения, че при гласуването „Тампа трейд БГ“ЕООД е било надлежно представлявано от неговите управители П. и Ч., тъй като, съгласно чл. 147 ал. 2 ТЗ и чл. 65 ал. 3 ТЗ, когато капиталът на едно дружество се притежава от друго дружество, правата му на съдружник се упражняват чрез лицето, което има правото да го представлява или от изрично упълномощено от едноличния собственик лице. Отрекъл е да възприеме възражението на въззивника за неприложимост на посочените норми, предвид това, че едноличният собственик на капитала е чуждестранно юридическо лице, като е посочил, че съображенията му в тази връзка са относими към случаите на упражняване правата на едноличния собственик от пълномощник, но не и от надлежно вписаните в търговския регистър управители на едноличното дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава от чуждестранното юридическо лице. Неоснователността на възражението за липса на оправомощено от общото събрание лице за сключването на договор за управление и липса на такъв, е аргументирана със съображения, че тази липса засяга вътрешните отношения между управителя и дружеството, включително препятства възникването на мандатното правоотношение, но не обуславя незаконосъобразност на решението за избор, взето от общото събрание доколкото, за да се приеме такава, следва решението да е било взето в противоречие с императивни норми и дружествения договор, а такова в случая няма, като включително възражение за противоречие с клаузи на дружествения договор и не е поддържано. Фактът, че при вземането на решението не са били представени декларации от избраните управители за липса на пречки по смисъла на чл. 141 ал. 8 ТЗ също е намерен от въззивния състав за неводещ до опорочаване на избора им от общото събрание, като е посочено, че незаконосъобразността на решението за избора им се свързва не с липсата на декларации, а с наличието на посочените в чл. 141 ал. 8 ТЗ обстоятелства, каквито нито е било поддържано да са били налице, нито са доказани в хода на процеса по отношение на избраните за управители на ответното дружество лица.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Доколкото единственият формулиран в изложението материално - правен въпрос е бил поставен на разрешаване с наведените в исковата молба твърдения и съдът е отговорил на него отрицателно, въпросът попада в приложното поле на общата предпоставка за допустимост по чл. 280 ал. 1 ГПК, но по отношение на него не е осъществен соченият от касатора допълнителен критерий – противоречие със задължителна практика на ВКС. Тезата му, развита във връзка с приложимостта на постановките, възприети в Тълкувателно решение№3/15.11.2013г. по тълк. д.№3/13г. на ОСГТК на ВКС, че в случая се касае до вътрешни отношения, а не до отношения между управителя и трети лица, е извадена от контекста на мотивите на тълкувателното решение и не кореспондира нито с неговия смисъл, нито с разглежданата в процеса правна конструкция. Тълкувателното решение е постановено във връзка с действия на управителя, извършени в нарушение на разпоредбата на чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, с която в правомощие на общото събрание на търговското дружество е възложено вземането на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти, негова собственост, докато в случая се касае до изразяване на воля на търговско дружество по повод упражняването на членствените му права в общо събрание на друго дружество чрез управителите на дружеството-съдружник. По този повод в тълкувателното решение изрично се приема, че управителят е волеизявяващ орган, чиито действия обвързват дружеството /в случая „Тампа трейд БГ“ЕООД/, като подчинеността му на волеобразуващия орган – общото събрание, респ. едноличният собственик на капитала, има действие само във вътрешните им отношения, докато в отношенията си с трети лица, каквото е дружеството-ответник „Нова кабел“ООД и другият съдружник /ищец по делото/, управителят не е ограничен в правомощията си; същият е изразител на волята на самото юридическо лице.
При мотивирането на решението си въззивният съд се е позовал на относима към случая практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която настоящият състав напълно споделя и наличието на която е предпоставка да бъде отречено приложението на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №32/31.03.2022 г. по в. т.д. №22/2022 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: