РЕШЕНИЕ

№ 47

гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц. Ф. Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002103788 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. Й., Р. Й. и Д. Й. срещу решение № 267/23.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 325/2022 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260531/15.07.2021 г. по гр. д. № 5127/2020 г. на Русенския районен съд като недопустимо, поради родова неподсъдност на спора, тъй като са предявени обективно и субективно съединени искове за нищожност, евентуално за разваляне на договор за издръжка и гледане, а данъчната оценка на прехвърления имот е 41034, 40лв..

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като ищците като наследници на прехвърлителя по договора за гледане и издръжка, притежават по 1/3 от наследството, а ответниците са били придобили по 1/2 ид. ч. от имота.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се определя цената и родовата подсъдност на иска, когато предмет на същия е разваляне на договор само по отношение на идеални части от прехвърленото с него право на собственост - въз основа на данъчната оценка за целия имот или само на процесните идеални части.

Въпросът е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че при иск за нищожност, евентуално за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, независимо от наследствените квоти на ищците и идеалните части от имота, притежавани от ответниците, цената на всеки от исковете се определя според данъчната оценка за целия имот.

Настоящият състав на ВКС намира следното по формулирания въпрос:

При обективно и субективно съединени искове се определя цена отделно за всеки от исковете, тъй като съгласно чл. 104, т. 6 ГПК подсъдността е на окръжен иск, когато един от исковете е подсъден на окръжен съд. По аргумент за противното, когато всеки от исковете е подсъден на районен съд, всички искове, предявени с една искова молба, се разглеждат от районния съд. При необходимото и задължителното другарство искът е един, тъй като съдът е длъжен да постанови еднакво решение спрямо всички (чл. 216, ал. 2 ГПК), но в хипотезата, когато наследници са предявили иск за нищожност, евентуално за разваляне на договор за издръжка и гледане, не е налице необходимо другарство, тъй като всеки от наследниците сам преценява докога, доколко и срещу кого да защитава наследствената си част.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска по искове за съществуване или за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, е данъчната оценка на имота. В тези случаи, когато наследник е предявил някой от исковете, цената на иска му ще е онази част от данъчната оценка, съответстваща на наследствената му квота, тъй като не може да се предяви иск за защита на чужди наследствени права съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК.

В посочените хипотези на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, когато ответникът е придобил част от недвижимия имот, цената на иска срещу този ответник ще е в размер на същата част от данъчната оценка на имота, тъй като гражданският процес дава защита срещу когото и доколкото е поискана. Съгласно решение № 327/29.10.2012 г. по гр. д. № 342/12 г. на ВКС, III г. о., в хипотезата, при която предмет на претенцията е разваляне на договор за издръжка и гледане съобразно размера на частта от прехвърления имот, то цената на иска е в размер на тази част от представената по делото данъчна оценка на недвижимия имот.

По настоящото дело са предявени обективно и субективно съединени искове от К. Х. Й., Р. Й. и Д. Й. срещу С. С. Г. и И. К. Т. по чл. 26, ал. 1 и ал. 2, пр. 4 и пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения с нот. акт № 168, том III, рег. № 12925, дело № 388 от 28.12.2018 г. по описа на нотариус С. В., рег.№ 632 на НК и район на действие РРС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, евентуално съединени с искове за разваляне на същия договор за издръжка и гледане, поради неизпълнение на основание чл. 87 ЗЗД, съобразно наследствените квоти на ищците - по 1/3 ид. ч. за всеки от тях и срещу притежаваните от ответниците по 1/2 ид. ч. от имота.

Цената на всеки от исковете се определя като част от данъчната оценка на имота, съобразно претендираната наследствената квота на всеки от ищците, както и съобразно частта, притежавана от всеки от ответниците. Данъчната оценка на недвижимия имот в [населено място], [улица], ет. .., ап. .., с идентификатор ..., с площ 75.76 кв. м. и избено помещение с площ от 17, 87 кв. м., предмет на процесния договор, е в размер

на 41 034, 40 лв..

Следователно цената на всеки от отделните искове ще е 1/6 от данъчната оценка, защото всеки от ищците претендира за 1/3 наследствена част от 1/2ид. ч. от имота, притежавана от всеки от ответниците. Тъй като данъчната оценка на имота е 41034, 40лв., то всеки от исковете ще е с цена под 25000лв., поради което исковете са подсъдни на районен съд като първа инстанция.

Решението на въззивния съд, с което е прието, че цената на всеки от исковете е данъчната оценка на целия имот, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 267/23.06.2022 г. по в. гр. д. № 325/2022 г. на Плевенския окръжен съд и връща делото за нова разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: