ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1627

гр. София, 13.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц. Ф. Владимиров

като разгледа докладваното от Ф. В. К. гражданско дело № 20228002104576 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез гл. юрк. З. против решение № 687 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 493/2022 г. на Окръжен съд - Бургас.

Ответниците по жалба - ищци в производството чрез адвокати Т. и Т. я считат за неоснователна като Т. С. Т. претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 261153 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 7848/2020 г. на Районен съд - Бургас (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260031 от 22.01.2022 г. по същото дело) за осъждането, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на акционерното дружество - касатор: да направи отчет на монтираните водомери в апартаментите на ищците (граждани на Руската федерация и на Израел), находящи се в комплекс „С. б. 1 в к. к. „С. - з., [община], срещу осигуряване на достъп до водомерите и заплащане на съответната такса; да пломбира водомерите като индивидуални при съобразяване необходимостта от отчитане на доставените количества вода и през общ водомер, съгласно чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г.; да открие партиди за предоставяната услуга и са присъдени разноски на ищците.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че сградата, в която се намират апартаментите на ищците, е въведена в експлоатация през 2006 г., че същата е била водоснабдена, но не са били открити индивидуални партиди на отделните самостоятелни обекти в нея. Етажните собственици са ползвали услугите на ВиК оператора, но в апартаментите им са били монтирани водомери, които отчитат индивидуалното потребление, без да са пломбирани от ВиК оператора и не са били отчитани от него като потребление на конкретен абонат - собственик на самостоятелен жилищен обект, а също и без да са били сключени индивидуални договори с етажните собственици. Потреблението е било отчитано по единствения пломбиран водомер - общ водомер, за който е била открита партида на името на възложителя на строежа („СХ ООД ­гр. Бургас). Съобразено е обстоятелството, че ищците са депозирали заявления до ответното търговско дружество за откриване на индивидуални партиди и пломбиране на водомерите, монтирани в апартаментите им в сградата, които са били отклонявани, вкл. и искането на управителя на етажната собственост. Дружеството - оператор на ВиК услуги е отказвало да инициира процедурата за откриване на индивидуални партиди и пломбиране на водомерите на етажните собственици, позовавайки се на факта, че подалите заявления от тях не са представили данните по чл. 57, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ОУ на всички етажни собственици в сградата, не са заплатили дължимите такси и др. При тези фактически установявания в обжалваното решение е направен извод, че независимо от липсата на писмени договори и открити индивидуални партиди на ищците, между тях и ответното дружество - оператор на ВиК услуги са възникнали облигационни правоотношения за предоставяне на услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на вода за самостоятелните обекти, тяхна (на ищците) собственост. Прието е, че ищците се явяват потребители на ВиК услуги по смисъла на чл. 84 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 2 от Общите условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги от ответното дружество, тъй като са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда - етажна собственост, която е въведена в експлоатация и водоснабдена, а ответникът е ВиК оператор за Бургаска област, предоставял на жилищната сграда услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на вода. Развити са доводи, че между страните е възникнало и съществува облигационно правоотношение по договори при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители. Бидейки така обвързани насрещните страни имат както нормативно установени задължения, предвид спецификата на предоставяните услуги и монополното положение на ВиК оператора, така и задължения, регламентирани в приложимите по случая и действащите при оператора ОУ Инстанцията по същество е анализирала детайлно разпоредбите на чл. 17 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и тези по глава Осма от действащите ОУ на ответното акционерно дружество (в частност чл. 59, ал. 7) и е приела, че правният режим във всички редакции на въпросната наредба предвижда присъединяването към ВиК системата за нова сграда (строеж) да се осъществява по заявление на възложителя, като до редакцията й с ДВ, бр. 70 от 03.09.2019 г. в договора за присъединяване е следвало да се включи броят и мястото на монтиране на водомерите в сградата. Изразено е разбиране, че затова още на този етап в договора е следвало да бъдат посочени всички индивидуални водомери, които ще отчитат потреблението в бъдещите самостоятелни обекти в сградата, съобразно одобрения инвестиционен проект. Изтъкнато е, че купувач на самостоятелен обект в сградата става нов потребител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата по силата на договора, с който придобива правото на собственост, като задължението му е да уведоми ВиК оператора за настъпилата промяна в собствеността, която операторът да отрази по откритата вече на основание договора за присъединяване индивидуална партида за самостоятелния обект с пломбиран водомер и абонатен номер. Установено е, че в сега действащата редакция на Наредбата този реквизит на договора е отпаднал, а е включен реквизит относно посочването на реда, условията и сроковете за откриване на индивидуални партиди на самостоятелните обекти в сградата, обвързан с новите изисквания на чл. 17 от Наредбата за подаване на заявления по образец от всички собственици на самостоятелни обекти за откриване на индивидуални партиди (нормата на чл. 17 в редакцията й от 2019 г. на цитираната наредба е намерена за неприложима, доколкото има действие занапред и е относима към сключване на договори за присъединяване на нови потребители - възложители на строежи и купувачи на самостоятелни обекти в новостроящи се сгради). Според решаващия състав до изменението на Наредбата през 2019 г., всички индивидуални водомери на отделните самостоятелни обекти в сградата е следвало да бъдат включени в договора за присъединяване и респективно - да бъдат открити индивидуални партиди за тях на името на собствениците на обектите. Констатирано е, че в Наредбата няма уредени правила за присъединяване на нови

потребители в случаите, когато договорът за присъединяване не е включвал задължителния реквизит „посочване на всички водомери в сградата, в случаите на нововъзникнала етажна

собственост след разпоредителни сделки със самостоятелни обекти от сграда - индивидуална собственост след въвеждането й в експлоатация и в случаите, когато не е

спазен срокът за подаване на заявления от собствениците на самостоятелни обекти за откриване на индивидуални партиди, респ. когато поради непълноти или грешки в договора

за присъединяване не бъдат открити индивидуални партиди за всички самостоятелни обекти в сградата. Направено е съждение, че с оглед на тази уредба приложими за регулиране на

отношенията между потребителите на ВиК услуги и оператора се явяват ОУ на съответния ВиК оператор. При конкретиката на случая съдът е приел, че това са правилата, разписани в

глава Осма на действащите при ответника ОУ, съдържащи регламентация на реда за откриване, промяна и закриване на партида на потребителите на услугите и в частност - чл.

59, ал. 7 на ОУ, където е уреден редът за разкриване на партида при съществуващи сгради в режим етажна собственост, за които няма открити индивидуални партиди на собствениците/ползвателите и има натрупан дълг по общия водомер. В тези случаи процедурата за откриване на индивидуални партиди се инициира от ВиК оператора, който изисква данни от потребителите за собствениците на отделните обекти, брой н аживущите, налични монтирани и пломбирани водомери, данни за управителя на етажнатасобственост;

вменява задължение на потребителите, в чиито имоти няма монтирани и/или пломбирани водомери, да осигурят монтажа, подмяната и/или пломбиран ето (т. е. да осигурят достъп за осъществяване на пломбиране, защото действието се извърша от ВиК оператора). В срок от един месец след предоставянето на всички горепосочени данни, операторът открива индивидуални партиди и служебно разпределя натрупания дълг по общия водомер. Клаузата на чл. 60 от ОУ предвижда право на ВиК оператора да открие, промени или закрие служебно партида на потребител, след предоставяне на данни от домовата книга, управителя на ЕС или друг документ, удостоверяващ право по чл. 2 (документ за собственост). За неоснователно е счетено възражението на ответника, че в ОУ не е разписано задължението му да открие индивидуални партиди само на част от етажните собственици и че задължението му възниква след изпълнение на задължението на етажните собственици да представят данните, посочени в чл. 59, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ОУ. Изложени са съображения, че клаузата на чл. 57, ал. 1 от ОУ регламентира задължение на ВиК оператора да инициира процедурата по откриване на индивидуални партиди на собственици на обекти в сграда етажна собственост, като изиска потребителите да му предоставят данните, посочени в чл. 59, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ОУ; че клаузата на чл. 60 от ОУ предвижда право на оператора да открие служебно партида на етажен собственик по предоставени данни от домова книга, управител на ЕС или друг документ и без негово заявление, като служебно разпредели натрупания дълг по общия водомер - т. е. предвиден е облекчен ред за откриване на партида на етажен собственик, в случай на отказано съдействие или бездействие за предоставяне на необходимите данни; че в клаузата на чл. 59, ал. 6 от ОУ е предвидено право на оператора да стартира процедура по служебно откриване на индивидуални партиди на самостоятелни обекти при въвеждане в експлоатация на нова сграда в режим на етажна собственост по изискани от възложителя данни за собствениците на индивидуални обекти в сградата, което също е възможност на оператора да събере необходимите данни с оглед задължението му по чл. 84 ЗУТ. Изразено е разбиране, че по силата на уредбата, действала към 2006 г., в договора за присъединяване е следвало да бъдат посочени всички водомери в сградата, за които след въвеждането й в експлоатация ВиК операторът е имал задължение да открие индивидуални партиди - на името на възложителя на строежа, а след представяне на нотариален акт за продажба на съответния обект е следвало да бъде открита индивидуална партида на името на новия собственик. Прието е, че договорът за присъединяване на процесната сграда към ВиК системата е в отклонение с изискванията на Наредбата, доколкото не е включвал задължителния реквизит - посочване на всички водомери в сградата и не са били открити индивидуални партиди на самостоятелните обекти, а само партида на възложителя на строежа „СХ ООД на общ водомер, отчитащ потреблението в цялата сграда. Според въззивния съд отговорността за неизпълнение на нормативно установеното изискване за съдържанието на договора за присъединяване е на дружеството -оператор на ВиК услуги, което не е изискало необходимите данни от възложителя на строежа, в резултат на което ищците, придобили правото на собственост върху жилищни самостоятелни обекти в сградата в по-късен момент, не са получили пломбирани и отчитани от този ВиК оператор водомери в собствените си самостоятелни обекти и не са им били открити индивидуални партиди за доставяните им услуги. Макар и сезирано със заявления от ищците като потребители на ВиК услуги ответното акционерно дружество в нарушение на чл. 59, ал. 7 ОУ не е инициирано процедура по откриването на техни индивидуални партиди и не е извършило дължимите фактически действия по отчитане и пломбиране на водомерите в обекта на всеки от тях.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и по отношение на които обосновава предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставени въпросите са със следното съдържание (уточнено и прецизирано от касационния съд с оглед постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): задължен ли е операторът на ВиК услуги да открие индивидуални партиди само на част от собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, които са подали заявление за това; за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становището на страните; за преценката на съда за приложимост на разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в хипотезата на откриване на индивидуална партида за присъединяване към водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна инсталация, в която са обособени самостоятелни обекти на по - късен етап.

По първия въпрос се сочи отклонение с решение № 12813/28.11.2016 г. по адм. д. № 3560/2016 г. на ВАС, IV отд., а по втория - с ППВС № 1/13.07.1953 г. и определение № 509/11.12.2017 г. по гр. д. № 2189/2017 г. на ВКС, II г. о. Третото питане се поставя за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че по него липсва съдебна практика на ВКС, а произнасянето от последния според страната би осигурило развитието на правото.

Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с довод за очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото е постановено при явна необоснованост и при грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Първото питане не е изводимо от решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решение, не обуславя неговата решаваща воля по спора и не формира обща предпоставка за селектиране на касационната жалба съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивът на втората съдебна инстанция да приеме за основателен искът за реално изпълнение от страна по облигационна връзка (ВиК оператор) чрез предприемане на поисканите от клиента - потребител и дължими фактически действия е, че дружеството - доставчик на тези услуги макар и сезирано с такова по съдържание искане (от част от собствениците), в отклонение с правилото на чл. 59, ал. 7 ОУ - след като са били налице условията по този текст - не е инициирано процедура по откриването на индивидуални партиди на всички собственици (а не само на част от тях), притежаващи самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, както и не е извършило дължимите фактически действия по отчитане и пломбиране на водомерите в обекта на всеки от тях (а не само на част от тях).

Освен обща, по първия поставен въпрос липсва обосноваване и на специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Представеното от жалбоподателя решение на Върховен административен съд не попада в посочените категории. Това налага извода, че по първия повдигнат въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Второто питане е принципно релевантно към дейността на втората съдебна инстанция като съд по съществото на спора и може да послужи като основание за допустимост на обжалването. Видно от мотивите на атакуваното решение обаче, въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и обосновано е мотивирал своите изводи. Преценката обаче дали те са правилни или не би могла да бъде извършена в настоящото производство, тъй като тя е предмет на самия касационен контрол. Несъгласието на страната с тези изводи не може да служи като предпоставка за достъп до касация. Непоставянето на релевантен правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите към

указанията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

За пълнота ще следва да се посочи, че позоваването от касатора на определение по чл. 288 ГПК при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е ирелевантно. В съобразителната част на мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК е прието, че определението по чл. 288 ГПК, с което съставът на ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване, няма правната характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба. Във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Затова такъв акт не удовлетворява изискването към допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по смисъла на тълкуването, дадено, както вече се отбеляза по - горе с т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Повдигнатият трети въпрос е свързан с правилното приложение на материалния закон, а той, наред с питането за обосноваността на правните съждения, съобразно събраните по делото доказателства са въпроси по същество на спора и касаят евентуалната преценка на касационния съд относно правилността на обжалваното решение. Преценката за законосъобразност на въззивното решение обаче може да се направи само в рамките на същинския правораздавателен контрол на касационната инстанция и е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Затова и по този въпрос не може да допусне касационен контрол.

Липсва и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация -сочената от касатора очевидна неправилност на обжалваното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила - т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с

изложеното, наличието на разглежданото селективно основание не се мотивира (не се мотивира в какво се проявява твърдяната явна необоснованост на съдебния въззивен акт), а това е в задължение на касатора.

В заключение, не е обосновано приложно поле на сочените основания за селектиране на касационната жалба, което има за правна последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение.

Предвид изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по жалба Т. С. Т. сторените от нея и своевременно претендирани разноски в настоящото производство. Те касаят заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 1 500 лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 26.10.2022 г., като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка - така т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 687 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 493/2022 г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] да заплати на Т. С. Т., гражданка на Израел, [дата на раждане] сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева - разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.