ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 1040 София, 10.05.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1646/2023 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2884/17.03.2023 г. /п. кл. от 16.03.2023 г./, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Р. Б. срещу определение № 183/09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 71/2023 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., с което без разглеждане е оставена частна жалба вх. № 6581/26.10.2022 г. срещу определение № 532/27.09.2022 г. по в. гр. д. № 436/2022 г. на Варненския апелативен съд и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а оставената без разглеждане частна жалба да бъде разгледана и обжалваното с нея определение да бъде отменено.

От ответниците по частната жалба писмен отговор е подаден от Мюсюлманско настоятелство [населено място] със становище за неоснователност на частната жалба; от „Фанагория 68“ ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД не са подадени отговори.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

По частна жалба, подадена от Мюсюлманско настоятелство [населено място] срещу решение № 260002/09.02.2022 г. по гр. д. № 240/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта с характер на определение за прекратяване на производството по предявените срещу Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Р. Б. „Фанагория 68“ ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД искове за ревандикация на недвижим имот, е образувано гр. д. № 437/2022 г. на Варненския апелативен съд.

По въззивна жалба, подадена от Мюсюлманско настоятелство [населено място] срещу решение № 260002/09.02.2022 г. по гр. д. № 240/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по предявен от Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Р. Б. инцидентен установителен иск, че вписването на Мюсюлманско настоятелство [населено място] като местно поделение на религиозна институция с решение № 9/05.02.2010 г. по ф. д. № 61/2009 г. на Русенския окръжен съд представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, е образувано в. гр. д. № 436/2022 г. на Варненския апелативен съд.

С определение № 532/27.09.2022 г. Варненският апелативен съд е приел, че от обуславящо значение с оглед определяне предмета на въззивното производство е произнасянето по в. ч. гр. д. № 437/2022 г., поради което е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по в. гр. д. № 436/2022 г. до приключване с влязъл в сила акт на делото за частичното прекратяване на исковото производство.

Впоследствие по в. ч. гр. д. № 437/2022 г. е прието, че между това дело и в. гр. д. № 436/2022 г. е налице връзка, която налага съвместното им разглеждане в общо производство, поради което с определение № 599/25.10.2022 г. производството по ч. гр. д. № 437/2022 г. е прекратено и делото е присъединено към в. гр. д. № 436/2022 г. за съвместно разглеждане.

Като взел предвид прекратителното определение по в. ч. гр. д. № 437/2022 г., с определение № 607/27.10.2022 г. Варненският апелативен съд е възобновил спряното производство по в. гр. д. № 436/2022 г.

Сезиран с частна жалба срещу определение № 532/27.09.2022 г. по в. гр. д. № 436/2022 г. на Варненския апелативен съд, съставът по ч. гр. д. № 71/2023 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., е съобразил, като въззивен съд по частната жалба, новия факт, настъпил след постановяване на определението за спиране и след подаване на частната жалба срещу него, а именно служебното възобновяване по реда на чл. 230, ал. 1 ГПК на въззивното производство от апелативния съд, и е приел, че пречката за движение на делото и извършване на процесуални действия по него е отпаднала. Този нов факт сочи на отпадане на правния интерес от обжалване на определението за спиране, при което частната жалба е приета за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.

Определението е правилно като постановено при спазване на процесуалния закон и съобразяване на всички относими за развитието на процесуалното правоотношение факти. Действително, както се сочи в частната жалба, хипотезата на чл. 230, ал. 1 ГПК, която в обжалваното определение е приета за осъществила се, изисква производството по ч. гр. д. № 437/2022 г., послужило като основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по в. гр. д. № 436/2022 г., да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Такъв в случая не е налице. Доколкото обаче определението, с което се възобновява производството по делото, спряно по реда на чл. 229, ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване, то с постановяването му е отпаднала пречката за движение на производството по въззивното дело - цел, към която е била насочена и частната жалба срещу определението за спиране, съдържаща искане за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С постигането на целения резултат е отпаднал правният интерес от обжалване на определението по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а това налага извода, че частната жалба срещу него е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

Като правилно, обжалваното определение ще бъде потвърдено, а на ответника по частната жалба Мюсюлманско настоятелство [населено място] ще бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 440 лева по фактура № [ЕГН]/06.04.2023 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 183/09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 71/2023 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о.

ОСЪЖДА Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Р. Б. със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на Мюсюлманско настоятелство [населено място] разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 440 /хиляда четиристотин и четиридесет лв./ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: