Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по молба на "Естествени скали" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя В. В. М., за отмяна на влязлото в сила протоколно определение от 13.11.2013 г. , постановено по адм. дело № 8149/2013 г. на Административен съд – София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Ревизионен акт от 07.01.2013 г., потвърден с решение №1206/12.07.2013 г. на директора на Дирекция ОДОП – София и е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовности по жалбата – невнесена държавна такса. Процесното определение е оставено в сила с определение №986 от 24.01.2014 год. по адм. дело № 16723/2013 г. на ВАС. В молбата се излагат съображения, че поради нарушение на процесуалните правила по чл. 47 ГПК молителят не е бил уведомен за отстраняване на нередовностите по жалбата и е лишен от право на защита, което е довело до прекратяване на делото. Поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, поради което моли определението да бъде отменено.

Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика” при ЦУ на НАП – София, редовно призован, явява се процесуален представител юрк. М. Б.. Излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното:

Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо.

С протоколно определение от 13.11.2013 г. по адм. дело № 8149/2013 г. на Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата на "Естествени скали" ЕООД срещу Ревизионен акт от 07.01.2013 г., потвърден с решение №1206/12.07.2013 г. на директора на дирекция ОДОП – София и е прекратено производството. Приел е, че жалбоподателят не е отстранил в срок нередовността на жалбата си, а именно не е представил документ за внесена държавна такса по обжалването по сметка на АССГ, в размер на 50 лева, в 7-дневен срок от съобщението, извършено по реда на чл. 137, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 50 ал. 1 и ал. 2 от ГПК , във вр. с чл. 144 АПК.

Това определение е било обжалвано по реда на чл. 229 и сл. АПК пред тричленен състав на ВАС, който с определение № 986/24.01.2014 г. го е оставил в сила, като е съобразил, че жалбоподателят е юридическо лице, спрямо което реда за връчване на съобщения по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес и ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. След като в случая, видно от приложените справки от Търговския регистър, не е вписан нов адрес на фирмата – жалбоподател, правилно е прието връчването за редовно.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подаденото искане за отмяна е неоснователно по следните съображения:

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочени в чл. 239 АПК отменителни основания. Според посоченото в искането основание по чл. 239, т. 5 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

Обстоятелствата, поради които се претендира понастоящем отмяната са били предмет на инстанционен контрол от ВАС. При този контрол на прекратителното определение са анализирани всички доказателства относими към правния спор. Нови или различни доводи и доказателства понастоящем не са наведени или представени. Проверката на доказателствата по делото налага извод, че и първоинстанционния съд и ВАС в проведените производства не са нарушили съдопроизводствените правила и в частност тези по чл. 50 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Предвид това, че относно твърдените нарушения жалбоподателят вече е имал възможност да се защити в производството пред ВАС е самостоятелно основание за неоснователност на искането по чл. 239, т. 5 АПК.

Независимо от това относно наведените доводи за отмяна, за пълнота следва да се добави и следното: Вписаният в търговския регистър адрес на управление на дружеството към подаване на жалбата и към датите, на които призовкарят е правил посещения за връчване на съобщението, е идентичен с адреса, посочен в жалбата до съда. Удостоверяването от призовкаря, действащ в кръга на своите правомощия, относно извършените посещения на адреса на дружеството не е опровергано с надлежни доказателства, поради което се ползва с доказателствена сила относно извършването на удостоверените действия. Неоснователни са доводите в искането за отмяна, че не е спазена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, тъй като не е изпълнено задължението за залепване на уведомлението съгл. разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Редът по чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК - залепване на уведомление се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, има обозначена канцелария, но липсва достъп до нея или пък никое от лицата по чл. 50, ал. 3 предл. 1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. В настоящия случай, при извършените действия по връчване на съобщенията е отразено, че на посочения от жалбоподателя адрес живеят лица които нямат никакви отношения с дружеството – жалбоподател. При изпратеното съобщение с препоръчано писмо с обратна разписка, която е върната в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.

Ето защо, след като молителят е търговец и има валидно регистриран адрес на управление, поради което опитът да бъдат връчвани книжа на този адрес изчерпва задълженията на връчителя, а и на съда за издирване на друг адрес, приложим е редът по чл. 50, ал. 2 ГПК. В случая, този ред е бил приложим по отношение на адреса - гр. С., ж. к.„И. В., бул. „Витоша” №99, вх. Д, ап. 61.

С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

искането на "Естествени скали" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя В. В. М., за отмяна на на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила протоколно определение от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8149/2013 г. на Административен съд – София - град, оставено в сила с определение №986 от 24.01.2014 г. по адм. дело № 16723/2013 г. на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ А. К./п/ К. Х./п/ С. С. С.С.