Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на [фирма], представено от адв. С. Т., срещу решение № 19/09.01.2017 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. № 671 по описа за 2016г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615003500-091-001/11.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Оплакванията на касатора за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите за възникнали приходи през 2013 и 2014 г. от безвъзмездно финансиране на дружеството, като да обуславя корекция на делкарирания от него счетоводен финансов резултат. Обосновава извършените от едноличния собственик на капитала допълнителни парични вноски като основание за получаване на средствата, от което не възниква приход. Сочи опущения на съда при преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта за значението за финансовия резултат и за съществуването на данъчните задължения на извършените от него счетоводни записвания. Настоява, че иде реч за счетовводна грешка, след чието откриване в хода на ревизията е последвало отстраняването ѝ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен данък в данъчни периоди 2013 и 2014 г. в размери съответно 7 300 лева и 16 500 лева и за закъснителни лихви в резул­тат на извършеното увеличение на финансо­вия резултат на ос­но­вание чл. 78 ЗКПО...