Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма], [населено място] и "Българска телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, [населено място], чрез процесуални представители, срещу решение №14019/20.12.2016 г. по адм. дело № 5894/2013 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение, с което са отхвърлени техните жалби и жалбата на [фирма] срещу решение №134/14.02.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/.

Касаторите поддържат в касационните жалби и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, че оспореното решение е неправилно - небосновано и постановено в нарушение на материалния закон, искат отмянята му, отмяна на оспореното решение на КРС, присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - КРС, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Вторият ответник по касационна жалба - [фирма], [населено място], не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че с оспореното пред него решение на КРС, на основание чл. 170, чл. 217, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ)/ЗЕС/ във връзка с решения №1361/31.05.2012 г., 2033/11.10.2012 г., 2025/19.12.2012 г. на КРС са определени разходориентирани цени за генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи и за терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи на индивидуални обществени въз основа на разходите на ефективен оператор и изчислени чрез BULRIC модел на комисията и Методология за определяне на стойността на среднопретеглената цена на капитала съгласно приложението към оспореното решение, като са посочени цените, считано от 01.07.2013 г., от 01.01.2014 г. и от 01.01.2015 г. Съдът е посочил, че оспореното пред него решение с характер на индивидуален административен акт е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административно - производствените правила по издаването му и от компетентния орган по чл. 217, ал. 1 ЗЕС да определи разходоориентирана цена при наложено вече специфично задължение под формата на разходоорентиерана цена на основание чл. 30, т. 4 ЗЕС с предходното влязло в сила решение №1361/31.05.2012 г. на КРС. Изложени са мотиви за съответствие на оспореното решение с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно.

По касационната жалба на Т. България" ЕАД: Правилно съдът е констатирал, че с предходно влязло в сила решение №1361/31.05.2012 г. на КРС, същата е извършила за пореден път предвид срока по чл. 157а, т. 1 ЗЕС анализ на пазара на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи и пазара на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи и е установила липсата на ефективна конкуренция поради наличие на предприятия със значително въздействие върху тях. Със същото решение и вследствие на установените конкурентни проблеми КРС е определила специфични задължения за тези предприятия, между които и задължаването им да прилагат разходоориентирани цени за терминиране и генериране на повиквания, които да се определят въз основа на разходите за ефективен оператор, изчислени чрез BULRIC модел на комисията. Задължените предприятия, които са страни в настоящето производство, са били и страни в производството по оспорване на приключило с влязло в сила решение №6742/14.05.2014 г. на петчленен състав на ВАС, оставящо в сила решението на тричленния състав, отхвърлил оспорванията срещу решението на КРС. В тои смисъл спрямо касаторите влязлото в сила решение на ВАС е задължително на основание чл. 177, ал. 1 АПК. Предвид изложеното не подлежи на пререшаване решения вече въпрос с него относно характера на пазара и задължението за разхоодориентирани цени. Не кореспондират с цитираните по - горе мотиви и оплакването, че съдът е приел, че оспореният акт има неопределен брой адресати. Видно от горепосоченото, тричленният състав изрично е приел / на л. 10/, че оспореното решение е индивидуален административен акт. Повторното формулиране на твърдения за допуснати административнопроизводствени нарушения от КРС и противоречие на решението на КРС с материалното право, на които първоинстанцият съд е отговорил, не представлява формулиране на касационни оплаквания, доколкото в тях не се съдържа твърдение за порок на съдебния акт, който е предмет на касационната проверка.

По касационната жалба на [фирма]: Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е приел, че установените в Препоръка 2009/396/ ЕО подход и методика за отчитане на разходите могат да бъдат следвани, като напълно бъдат игнорирани особеностите на българския национален пазар. Подобни твърдения в решението липсват. Съдът единствено се е позовал на факта, че BULRIC моделът на комисията е възприет с предходното влязло в сила решение №1361/31.05.2012 г. на КРС, върху което е упражнен съдебен контрол и цитираните по - горе решения на ВАС са задължителни за страните. Настоящият съдебен състав споделя и допълнителните доводи, че при определяне на цените чрез този модел, КРС не е ограничила възможността за възстановяване на общите разходи, тъй като намалението на цената за терминиране на едро, не е обвързана с пропорционално намаление на цената на дребно. Мотивите на първоинстанционния съд за двете различни форми на документа - електронната във форма на електорнни таблици .xls, в които са извършени изчисленията и писмената, в която се съдържа крайния резултат от изчисленията, не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че в двете форми се съдържат различни стойности, както твърди касаторът. Същото не води и до твърдяната невъзможност да бъдат проверени направените изчисления, посредством които е достигнато до крайната стойност. Следва да се отбележи, че въпросните таблици са представени по делото, същите са в приложението по делото, съдържащо търговска тайна, приети са като доказателства, като са изслушани становищата на страните по тях и съдът се е произнесъл по направените искания, като касаторът не е формулирал касационно основание, свързано с произнасянето на съда по доказателствените искания. Твърденията за неточни референтни данни, послужили за изчисленията, не са били подкрепени от съответните доказателствени искания или съответни доказателства пред първата инстанция. Предвид изложеното и с оглед разпределението на тежестта на доказване, изводът на първоинстанционния съд за липса на основание по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения акт, е обоснован.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторите разноски, а на КРС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 200 /двеста/ лева, платимо от двамата касатори.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №14019/20.12.2016 г. по адм. дело № 5894/2013 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], Б. София, сграда 6 и [фирма], [населено място], [улица] да заплатят 200 /двеста/ лева разноски по делото на Комисията за регулиране на съобщенията.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез процесуални представители, срещу решение №14019/20.12.2016 г. по адм. дело № 5894/2013 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение, с което са отхвърлени техните жалби и жалбата на [фирма] срещу решение №134/14.02.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/.

Касаторите поддържат в касационните жалби и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, че оспореното решение е неправилно - небосновано и постановено в нарушение на материалния закон, искат отмянята му, отмяна на оспореното решение на КРС, присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - КРС, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Вторият ответник по касационна жалба - [фирма], [населено място], не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че с оспореното пред него решение на КРС, на основание чл. 170, чл. 217, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 от ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ)/ЗЕС/ във връзка с решения №1361/31.05.2012 г., 2033/11.10.2012 г., 2025/19.12.2012 г. на КРС са определени разходориентирани цени за генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи и за терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи на индивидуални обществени въз основа на разходите на ефективен оператор и изчислени чрез BULRIC модел на комисията и Методология за определяне на стойността на среднопретеглената цена на капитала съгласно приложението към оспореното решение, като са посочени цените, считано от 01.07.2013 г., от 01.01.2014 г. и от 01.01.2015 г. Съдът е посочил, че оспореното пред него решение с характер на индивидуален административен акт е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административно - производствените правила по издаването му и от компетентния орган по чл. 217, ал. 1 ЗЕС да определи разходоориентирана цена при наложено вече специфично задължение под формата на разходоорентиерана цена на основание чл. 30, т. 4 ЗЕС с предходното влязло в сила решение №1361/31.05.2012 г. на КРС. Изложени са мотиви за съответствие на оспореното решение с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно.

По касационната жалба на [фирма]: Правилно съдът е констатирал, че с предходно влязло в сила решение №1361/31.05.2012 г. на КРС, същата е извършила за пореден път предвид срока по чл. 157а, т. 1 ЗЕС анализ на пазара на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи и пазара на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи и е установила липсата на ефективна конкуренция поради наличие на предприятия със значително въздействие върху тях. Със същото решение и вследствие на установените конкурентни проблеми КРС е определила специфични задължения за тези предприятия, между които и задължаването им да прилагат разходоориентирани цени за терминиране и генериране на повиквания, които да се определят въз основа на разходите за ефективен оператор, изчислени чрез BULRIC модел на комисията. Задължените предприятия, които са страни в настоящето производство, са били и страни в производството по оспорване на приключило с влязло в сила решение №6742/14.05.2014 г. на петчленен състав на ВАС, оставящо в сила решението на тричленния състав, отхвърлил оспорванията срещу решението на КРС. В тои смисъл спрямо касаторите влязлото в сила решение на ВАС е задължително на основание чл. 177, ал. 1 АПК. Предвид изложеното не подлежи на пререшаване решения вече въпрос с него относно характера на пазара и задължението за разхоодориентирани цени. Не кореспондират с цитираните по - горе мотиви и оплакването, че съдът е приел, че оспореният акт има неопределен брой адресати. Видно от горепосоченото, тричленният състав изрично е приел / на л. 10/, че оспореното решение е индивидуален административен акт. Повторното формулиране на твърдения за допуснати административнопроизводствени нарушения от КРС и противоречие на решението на КРС с материалното право, на които първоинстанцият съд е отговорил, не представлява формулиране на касационни оплаквания, доколкото в тях не се съдържа твърдение за порок на съдебния акт, който е предмет на касационната проверка.

По касационната жалба на [фирма]: Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е приел, че установените в Препоръка 2009/396/ ЕО подход и методика за отчитане на разходите могат да бъдат следвани, като напълно бъдат игнорирани особеностите на българския национален пазар. Подобни твърдения в решението липсват. Съдът единствено се е позовал на факта, че BULRIC моделът на комисията е възприет с предходното влязло в сила решение №1361/31.05.2012 г. на КРС, върху което е упражнен съдебен контрол и цитираните по - горе решения на ВАС са задължителни за страните. Настоящият съдебен състав споделя и допълнителните доводи, че при определяне на цените чрез този модел, КРС не е ограничила възможността за възстановяване на общите разходи, тъй като намалението на цената за терминиране на едро, не е обвързана с пропорционално намаление на цената на дребно. Мотивите на първоинстанционния съд за двете различни форми на документа - електронната във форма на електорнни таблици .xls, в които са извършени изчисленията и писмената, в която се съдържа крайния резултат от изчисленията, не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че в двете форми се съдържат различни стойности, както твърди касаторът. Същото не води и до твърдяната невъзможност да бъдат проверени направените изчисления, посредством които е достигнато до крайната стойност. Следва да се отбележи, че въпросните таблици са представени по делото, същите са в приложението по делото, съдържащо търговска тайна, приети са като доказателства, като са изслушани становищата на страните по тях и съдът се е произнесъл по направените искания, като касаторът не е формулирал касационно основание, свързано с произнасянето на съда по доказателствените искания. Твърденията за неточни референтни данни, послужили за изчисленията, не са били подкрепени от съответните доказателствени искания или съответни доказателства пред първата инстанция. Предвид изложеното и с оглед разпределението на тежестта на доказване, изводът на първоинстанционния съд за липса на основание по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения акт, е обоснован.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторите разноски, а на КРС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 200 /двеста/ лева, платимо от двамата касатори.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №14019/20.12.2016 г. по адм. дело № 5894/2013 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [адрес] и [фирма], [населено място], [улица] да заплатят 200 /двеста/ лева разноски по делото на Комисията за регулиране на съобщенията.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.