Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – София-област, срещу Решение № 1212 от 23.12.2016 г. по адм. дело № 513/2016 г. на Административен съд – София-област. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се с жалбата, че неправилно съдът е приел, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради което административният орган е нарушил административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Б. К. Б., чрез пълномощника адв. Д. излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване в производството пред Административен съд – София-област, е Решение № 1012-22-30#1/08.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с което е отхвърлена жалбата на Б. К. Б., срещу Разпореждане № МП-03-2912#4/27.11.2015 г. на началника „ОП“ при ТП на НОИ – София-област, с което е отказано изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б. К. Б. по реда на чл. 99, ал. 1, т, 1 от КСО.

Установено е по делото, че Б. Б. е подал заявление вх. № 2912/28.01.2015 г. за отпускане на лична пенсия...