Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1031 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 316/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 191201334 от 14.05.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 386 от 05.08.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В., с който на Т. Р. Р. са установени задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 515, 08 лева и лихви за забава в размер на 1 161, 81 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се като неправилен извода на първостепенния съд за приложимост на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ по отношение на всички земеделски производители, независимо дали са регистрирани като ЕТ. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. Р. срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Т. Р. Р., чрез процесуалния си представител адв. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвния съдебен акт. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени РА, съдът приел, че преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е...