Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 15/31.01.2017г. по адм. д. № 408/2016г. на АС-В. Т, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-04000615006369-091-001/18.02.2016г. на ТД на НАП-В. Т като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 5406, 11лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против РА № Р-04000615006369-091-001/18.02.2016г. на ТД на НАП-В. Т, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за периода м. 3, 7, 9 и 10.2011г., м. 7 – 9, 11 и 12.2012г., м. 1 – 2, 5 и 8.2013г. и м. 2.2014г. в общ размер 109 619, 83лв с лихви и корпоративен данък за внасяне: за 2011г. данък 66 708, 47лв с лихви, за 2012г. данък 17 637, 13лв с лихви, за 2013г. данък 12 904, 30лв с лихви и за 2014г. данък 1610лв с лихви. Правото на приспадане на данъчен кредит по фактури на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] не е признато на основание чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни услуги...