Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 48/13.01.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1176/2016 г., с което е отменен ревизионен акт № 161402349/12.08.2014г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив в частта за определените в тежест на С. Т. Б. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 40 423.96 лева и лихви за забава в размер 28 451.51 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на съда за изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК към датата на образуване на ревизионното производство и за момента, към който се приема за образувано ревизионното производство. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу отменената с него част от ревизионния акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация С. Т. Б. е на позиция за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С обжалваното решение, в повторно първоинстанционно производство, е разпоредена отмяна на обжалваната част от ревизионен акт № 161402349/12.08.2014г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, с която са установени в тежест на С. Т. Б. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 40 423.96 лева и лихви за забава в размер 28 451.51 лева. По установяванията на административния съд поставящия началото на ревизионното производство акт е заповед за възлагане на ревизия № Р-1306457/27.12.2013 г., която е връчена на ревизираното лице на 05.01.2014...