Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. П. Д. срещу заповед № РД-15-75/12.02.2016 г. на министъра на здравеопазването, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.

Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при липса на компетентност, тъй като подписът не принадлежи на министъра. По същество е незаконосъобразна, тъй като оценяването е извършено формално, индивидуалният работен план не отговаря на нормативните изисквания, крайната оценка не съответства на тази от междинната среща. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят е заемал длъжността държавен експерт в дирекция "Държавен здравен контрол", с ранг III старши в Министерство на здравеопазването. За установяване на равнището на професионална квалификация на служителя Д. е атестиран за периода 04.15.2015 г. - 31.12.2015 година. Съставен е работен план, проведени са междинна среща на 29.07.2015 г. и заключителна среща на 28.01.2016 г., след която е определена общата годишна оценка за изпълнение на служебните задължения (4) - Изпълнението отговаря не напълно на изискванията. Оценяването е извършено от директора на дирекция "Държавен здравен контрол" (св. М.), а след възражението на служителя на 10.02.2016 г. оценката е намалена от контролиращия ръководител на (5) - Неприемливо изпълнение. След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл с процесната заповед.

При така установените факти съдът приема следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права са пряко засегнати от акта, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, а назначената и изслушана от съда графическа експертиза установи, че подписът е положен от лицето, което е посочено като издател на акта. Поради това съдът приема, че заповедта не е нищожна, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

Заповедта е издадена в предвидената в чл. 108 от ЗДСл писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити.

Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение.

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДСл държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността. Освен посочените в останалите алинеи на разпоредбата изисквания, които следва да бъдат изпълнени в тази процедура, същата е детайлно регламентирана в Наредба, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. (НУРОИСДА). Процедурата започва с изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, след това се провежда междинна среща и в края на периода заключителна среща между оценяван и оценяващ.

В случая в нарушение на чл. 9, ал. 3 от приложимата наредба преобладаващо в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Всяка от описаните седем цели е общо формулирана, а срокът на изпълнението им съвпада с този на периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на междинната среща, както и на заключителната.

Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 12 от НУРОИСДА, които следва да бъдат спазени при междинната среща. Коментарът на оценяващия ръководител от проведената среща на 29.07.2015 г. е: "Да изпълнява в пълен обем заложените в работния план задачи, да спазва сроковете за изготвяне на отговори и становища по разпределените му преписки и разпоредбите за работното време. Следва активно да се включва при изпълнението на общи за дирекцията задачи". Като мотиви на годишната оценка след проведената заключителна среща на 28.01.2016 г. са посочени: "Изпълнява задачите от работния план, но не се включва в изпълнението на общи и спешни за дирекцията задачи. Не дава обратна инфоормация за своята работа в междуведомствените работни комисии, където е определен за член със заповед. Често не изпълнява в срок поставените задачи, отсъства от работното си място без да информира за причините директора или сътрудника на дирекцията". Тези констатации са обосновали поставената крайна годишна оценка (4) - Изпълнението отговаря не напълно на изискванията.

Оценяващият ръководител обаче има задължението по чл. 18, ал. 1 от Наредбата да извърши оценката на изпълнението на длъжността "безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства" и да мотивира оценката (арг. и чл. 7, ал. 7 от ЗДСл). Това означава, че в случай като настоящия той е длъжен да посочи конкретни факти, настъпили в периода до междинната среща, приключила с общи препоръки, както и в периода между нея и заключителната среща, въз основа на които е приел изложените по-горе изводи за оценка при критериите по чл. 16, ал. 4 от Наредбата.

От своя страна контролиращият ръководител е поставил оценка (5) - Неприемливо изпълнение", като също не е изложил адекватни на чл. 16, ал. 5 от Наредбата конкретни мотиви. Що се касае за отсъствието на Д. от работното му място, ако то е безпричинно, евентуално може да е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и не е аргумент за занижаване на оценката с една единица, заедно с изводи като: "не изпълнява в срок поставените задачи", "не дава обратна информация за своята работа" и "не е допринесъл съществено за изпълнение целите на дирекцията".

Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че получената от служителя обща оценка, определена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са налице, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 1000 лева съгласно представения списък, като възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ з-д № РД-15-75/12.02.2016 г. на министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Д. П. Д. сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.