Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат С. Р. пълномощник на [фирма], [населено място], [община], Пловдивска област, срещу решение № 408 от 20.04.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-121 от 2.02.2017 г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора в настоящото производство срещу Решение № 16 РОП 64-25 от 20.12.2016 г. на кмета на община П., с което са класирани участниците и са обявени изпълнителите на обществените поръчки по обособените позиции в частта му по обособена позиция № 7. Със същото решение на [фирма] са възложени разноските, направени от възложителя.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в касационната жалба касаторът моли, решението на КЗК да се отмени, да се отмени и обжалваната част от решението на възложителя, като процедурата за възлагане на обществената поръчка се върне от последното законосъобразно действие. Касаторът претендира присъждане на направените разноски само за държавна такса, не и за адвокатско възнаграждение.

Ответните страни КЗК и кметът на община П. не вземат становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че Комисията е установила правилно фактите по спора, въз основа на които е извела правилни правни изводи. Излага аргументи по възраженията направени в касационната жалба, които намира за неоснователни. Намира, че КЗК не е допуснала нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението й.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и е срещу неблагоприятен за страната правораздавателен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество...