Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба подадена от Н. М., гражданин на Ш. Л, срещу решение № 146 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 225 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 4518 ОЧ-1592 от 23.09.2016 г. на зам. началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Брегово при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП)- Драгоман, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително отвеждане до границата на Р. Б“.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, доводи че съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за налагането на принудителна административна мярка. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че неопределянето на срок за доброволно напускане не засяга законосъобразността на волеизявлението за налагане на ПАМ. Сочи, че липсата му е в противоречие с чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Разпоредбата е създадена за да въведе в законодателството ни чл. 7, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО). Неправилно е прието в решението, че определянето на срок за доброволно напускане не е елемент от фактическото основание за прилагане на ПАМ, както и че при желание на чужденеца такъв срок може да бъде определен впоследствие. Неправилно съдът е приел, че не е нарушено правото на изслушване на чужденеца, тъй като по време на производството М. не е заявил, че не разбира английски език и желае да му бъде назначен преводач от тамилски език. Използването на...