Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. против решение № 2469/07.12.2015 г., постановено по адм. дело № 724/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № РД-56/27.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – А. Б. П. от [населено място], чрез пълномощника адв. Е. В., оспорва жалбата. В писмен отговор и допълнителна молба се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено решение № РД-56/27.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане...