Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град срещу решение № 3580 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2672/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, 20-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението.

Ответницата Л. Н. Н. от [населено място], в отговор от 12.07.2016 г. и в съдебно заседание, моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град е отменил решение № 1040-21-41от 11.02.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане № РП-2-21-00097233 от 14.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ – София-град.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, но анализът им е в противоречие с материалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

От данните по делото се установява, че със заповед № 25 от 2.06.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма] трудовото правоотношение на Л. Н. Н. е било прекратено. С разпореждане № 214-00-5981-3 от 25.11.2010 г. на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 2.06.2010 г. до 1.10.2010 г. С решение №...