Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Б. В. С. от [населено място] срещу решение № 403 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 565/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, както и на оспорения административен акт.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Х., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Б. В. С. от [населено място] против решение № 1012-26-265-1 от 21.09.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № [номер]/2140-26-678 от 10.08.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ гр. Х..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно.

В касационната жалбата се съдържа оплакване, че решението на Директора на ТП на НОИ гр. Х. е недопустимо, тъй като към момента на постановяването му е било налице висящо съдебно производство. Недопустимост като основание за оспорване на административен акт липсва в разпоредбите на чл. 146 АПК. При служебната проверка съдът правилно е констатирал,...