Р Е Ш Е Н И

№.......................

София,........................

2008г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Върховният

касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в съдебно заседание

на 24 септември 2008 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА

КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

И. А.

Н. Д.

при участието на секретаря

Р. В

и в присъствието на прокурора А. Г

изслуша докладваното от И. А

н. дело № 380/08 година

Касационното производството е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 2/24.04.2008 год., постановена по внохд № 2939/07 год. на Софийски градски съд. В протеста са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

Подсъдимият С. К. К., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на протеста на СГП.

Върховният касационен съд, след като съобрази становището на сраните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното:

С възивния съдебен акт, е отменена присъда от 25.07.2006 год., постановена по нохд № 6173/06 год. на Софийски районен съд и постановена нова, с която подсъдимият К. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.

С първоинстационната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок.

Протестът на СГП е основателен.

При постановяване на атакувания съдебен акт, са допуснати посочените в касационния протест съществени процесуални нарушения.

Не са изложени в достатъчен обем съображения, какви факти са приети за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и правните съображения за взетото решение. Инкриминираният документ, не е оценен съвкупно с останалите доказателства-показанията на свидетелите, както и с писмените такива. Касационната инстанция не е оправомощена да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд, относно възприетите правнорелевантни факти, но е длъжна да извърши проверка за спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилното му формиране, в унисон с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Настоящият съдебен състав счита, че са нарушени тези принципни изисквания на закона. Доказателственият анализ е извършен в разрез с процесуалните норми, изводите на Софийски градски съд не почиват на задълбочен и съвкупен анализ и доказателствените източници не са оценени съобразно действителното им съдържание. Показанията на свидетелите Л. Н. и А. З. са обсъдени, с акцент върху противоречията, относно несъществени факти и обстоятелства, предхождащи инкриминираното деяние и изцяло игнориран синхрона по отношение информацията, свързана с установяване на главния факт-посещението в нотариалната кантора на подсъдимия. Твърде схематичният подход при оценката на обясненията на подсъдимия, които са съставлявали източник на информация преди всички за принципния ред, по който се извършва нотариалната заверка, е лишил въззивния съд от възможността да изведе правилни изводи. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1НПК, както осъдителната, така и оправдателната присъда не може да почива на предположение, за това изводите за недоказаност на обвинителната теза, без съвкупен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, е в нарушение на чл. 13 НПК. Обстоятелството, че в архива на нотариалната кантора фигурира ксеро-копие от личната карта на преупълномощеното лице, представител на продавача по договора за покупко-продажба на МПС, сам по себе си не е доказателство, че лицето се е явило лично пред нотариуса. Същото подлежи на преценка през призмата на останалите доказателствени източници.

Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е “длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б”б”НК и е действал в кръга на службата си. Извършената нотариална заверка, съобразно разпоредбата на чл. 144 ЗДП, по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК отм. върху частен документ/договор за продажба на МПС/, е „официален документ”, съставляващ конкретни, изрични писмени изявления на определено лице, имащо пряко правно значение и е безспорно истински, относно авторството. По своя характер, той е удостоверителен, защото с него се установява съществуването на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа-личното явяване на страните по договора и заявление за поставянето на техните подписи върху документа пред нотариуса. За това, този вид документ, може да бъде предмет на “лъжливо документиране”, по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК. Н. С градски съд, е обсъждал посоченото по горе, за да мотивира извода, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен. Не се спори по делото, че К. е действал като “длъжностно лице”, в кръга на службата си, за да удостовери определени обстоятелства и е налице специалната цел-този документ да бъде използван. Но съдът едностранчиво е анализирал обстоятелствата, свързани с предмета на престъпно посегателство и отразяването в него на факти/верни, респ. неверни, /с невярно, вярно/ съдържание, относно обстоятелството за личното явяване на страните по договора за продажба пред нотариуса, като е приел, че защитната теза на подсъдимия не е разколебана, което само по себе си не е достатъчно, за да мотивира извод за несъставомерност на инкриминираното деяние.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира че въззивният съдебен акт, подлежи на отмяна, а делото-на връщане на Софийски градски съд за ново разглеждане на стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши подробен, задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност и съобрази Постановление №3/1982год. на Пленума на ВС на РБ и Решение №97/21.12.1984год на ОСНК. По категоричен и несъмнен начин следва да бъде установено, съобразени ли са изискванията на чл. 485, ал. 2 ГПК отм., респ. чл. 589, ал. 2 ГПК, тези по чл. 590, ал. 1 ГПК, относно удостоверяване на подписи върху частен документ, при спазените такива по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №32 от 29.01.1997год. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Съблюдаването на принципните изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ),изискващи от нотариуса опазване на правата и интересите на страните, изясняване на тяхната действителна воля, запознаване с правните последици на извършената дейност, за да не бъдат накърнени правата им, предполага личното им явяване пред него и води не само до дисциплинарна отговорностстановяването на тези факти е задължително, с оглед безспорната им относимост към евентуалното ангажиране на наказателна отговорност.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, Върховния касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 2/24.04.2008 год, постановена по внохд № 2939/07 год. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: