О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 129

гр.София, 26.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 4096/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 88 от 07.06.2019 г. по гр. д.№ 172/ 2019 г. (допълнено в частта за разноските с определение № 310/ 19.07.2019 г.), с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д.№ 376/ 2018 г. и като краен резултат Прокуратура на Р. Б (ПРБ) е осъдена да заплати на жалбоподателя на основание чл. 2 ЗОДОВ сумата 12 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 000 лв – обезщетение за имуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД № 1287/ 2011 г. на Старозагорски районен съд със законната лихва върху тези суми от 13.02.2015 г. до окончателното им изплащане и 434 лв разноски по делото, като исковете са отхвърлени за разликата съответно от 150 000 лв и от 9 000 лв, като е отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва върху главниците за период 04.03.2013 г. – 12.02.2015 г.

ПРБ не е обжалвала въззивното решение, а жалбата на Е. А. е насочена само срещу тази част от него, с която са отхвърлени претенциите му. Поради това въззивният съдебен акт (за който не съществува вероятност да е нищожен) е влязъл в сила в частта, в...