ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№156

гр. София, 25.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 3572 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „И. Ф” ЕООД – гр.София, представлявано от адв. Х. Х., срещу въззивно решение № 4758/27.06.2019 г. постановено по възз. гр. д. № 16254/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 43437/10.09.2018 г. по гр. д. № 4319/2018 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на Т. Ц. Т. обезщетение в размер на сумата 16 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на 17.10.2017 г., със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран правен въпрос и бланкетно се твърди, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. В тази връзка се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради неговата необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, изразяваща се в „неподкрепяне на изводите на съда от събраните по делото доказателства”. Развити са общо теоретични доводи за понятието „очевидна неправилност” и мотивите на законодателя да въведе това селективно основание със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г.

Ответникът по касационната жалба Т. Т., представляван от адв.Я.Д., в писмен отговор поддържа становище за липса на...