Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. А срещу Решение № 913/ 25.04. 2016 г., постановено по административно дело № 119/ 2016г. на Административен съд– Варна. С жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател посочва, че съдът не се е съобразил с Решение № 200/ 08.01.2016 г. по административно дело № 15515/ 2014 г. на ВАС, като не е анализирал действителното правоотношение между страните. Посочва, че решаващият съд е приел извършените и приети експертизи по административно дело № 1266/ 2014 г., като би следвало да не цени същите. Иска отмяна на оспореното решение и да се отхвърли жалбата на И. З. като недопустима, като при условията на евентуалност да се приеме същата за неоснователна. Претендира разноски по делото.

Ответникът И. З. З. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат И. И. моли за нейното отхвърляне. Иска да се потвърди изцяло решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита съдебното решение за правилно. Посочва, че съобразно указанията, дадени от ВАС с Решение № 200 от 08.01.2016г. по административно дело № 15515/ 2014г. административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, касаещи реда по който е извършено разпоредителното действие и законосъобразността на определената със заповедта пазарна цена на възмездно прехвърлената част от процесния общински имот. Намира, че основателно заключението от съдебната експертиза е кредитирано от съда като обективно и съответно на доказателствата и е прието като основание за изменение на определената със заповедта пазарна цена.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Производството по делото на АС Варна е проведено по реда на чл. 226 АПК, във връзка с Решение № 200/ 08.01. 2016 г. по административно дело № 15515/ 2014 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 2203/ 06.10.2014 г. по административно дело № 1266/ 2014 г. на АС Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С Решение № 913/ 25.04.2016 г., постановено по административно дело № 119/ 2016г. на АС Варна е ИЗМЕНЕНА Заповед № 231/ 13.03.2014 г. на Кмета на О. А в ЧАСТТА на определената с нея продажна цена на продаваните от [община] на И. З. З. 120 кв. м. ид. ч. от УПИ [номер] в кв. [номер] по плана на [населено място], [община], като е НАМАЛЕНА цената от 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева на 2 408 /две хиляди четиристотин и осем/ лева.

Със същото решение е ОСЪДЕНА О. А да заплати на И. З. З., направените по делото съдебни разноски в общ размер на 1 660 (хиляда шестстотин и шестдесет) лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесният случай изцяло попада в хипотезата на чл. 35 ал. 4 т. 2 ЗОбС, при която продажбата на имот– частна общинска собственост, респективно на части от такъв имот, се извършва без търг или конкурс, по ред определен в наредбата по чл. 8 ал. 2 ЗОбС, тъй като лицето, на което може да се продаде имотът, е определено в закон.

На база приетите по делото съдебни експертизи от решаващия съд е достигнат извод, че оспорената заповед на Кмета на О. А следва да се измени в частта на определената с нея продажна цена на прехвърляните от общината 120 кв. м. ид. ч., като се намали от 4 800 лв. на 2 408 лв., на основание правомощието на съда по чл. 172 ал. 2, предл. трето АПК.

Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че постановеното решение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно поради, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като при неговото постановяване тези касационни основания не са допуснати.

Решаващият съд при условията на чл. 226, ал. 2 АПК е събрал, относимите писмени доказателства, като е обсъдил фактите, удостоверени в тях и останалите доказателства, събрани при първоначалното разглеждане на делото. Предвид установените фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон са обосновани решаващите изводи, обуславящи изхода от правния спор. Мотивите, са формирани на база възприетите факти и отговарят на развитите оплаквания от жалбоподателя.

В тази връзка неоснователни са твърденията в жалбата, че АС Варна не се е съобразил с указанията на ВАС от Решение № 200 от 08.01.2016г. по административно дело № 15515 от 2014 г. В него е прието, че волеизявлението по т. 1 от процесната заповед, относно разпоредителната сделка, не е било предмет на оспорване и е влязло в сила за страните в материалното административно правоотношение, като допълнително следва да бъде решен само въпросът за цената на продавания от общината имот. От решаващия съд е спазено изискването на чл. 224 АПК, тъй като се е съобразил с мотивите от отменителното решение на ВАС. Съобразно указанията, дадени от ВАС административният съд е изяснил релевантните за спора факти относно правилността на определената със заповедта пазарна цена на възмездно прехвърлената част от процесния общински имот.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Съобразно с установеното по делото, решаващият съд е приел, че продажбата е извършена при условията на чл. 35, ал. 4, т. 2 от ЗОС във вр. с § 8, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ. Изводът на съда, относно пазарната стойност на имота е обоснован със заключението на назначената по делото тройна СТЕ. Правилно същата е послужила за изменение на приетата от административния орган оценка, тъй като е изготвена по метода на сравнителните продажби (метод на пазарните аналози), като са съобразени действително сключени пазарни сделки. Отчетени са всички относими фактори, свързани с използваните от експертите сравнителни сделки– предназначение, основни характеристики и местоположение на прехвърления имот, както и на други сходни обекти, време на извършване на сделките и т. н. Заключението от тройната експертиза не е оспорено, въпреки че при неговото приемане са присъствали процесуалните представители на страните. Основателно това заключение е кредитирано като обективно и съответно на доказателствата и е прието като основание за изменение на определената със заповедта пазарна цена на процесния имот.

При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 600 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 913/ 25.04. 2016 г., постановено по административно дело № 119/ 2016г. на Административен съд– Варна.

ОСЪЖДА [община] да заплати на И. З. З., направените по делото съдебни разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдията Ж. П. :

Не съм съгласна с мнението на мнозинството на съдебния състав за допустимостта на постановеното решение от 25.04.2016 г. по адм. дело № 119/ 2016 г. по описа на Административния съд-Варна.

Считам, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на административен акт, което не подлежи на обжалване. Заповед №231/13.03.2014 г. на кмета на община А. няма характер на индивидуален административен акт и затова не подлежи на оспорване пред съда. Тя съдържа волеизявление на оторизиран да определи цената и сключи договор за продажба от името на О. А административен орган. Този орган обаче се произнася не като носител на административни правомощия, а като представител на общината, която е собственик на продаваемия имот.Отношенията между гражданина И. З. и [община] са отношения между продавач и купувач и са равнопоставени. От името на собственика на имота кметът на община А. предлага на гражданина да закупи имота на определената от оценител пазарна цена. В случай, че той не е съгласен с цената, следва да се откаже от сключването на сделка. И. З. няма право да търси изменение на цената чрез оспорването на заповедта в административния съд, тъй като съдът не е компетентен да осъществи намеса в гражданскоправни отношения.

Поради това касационната инстанция следваше да обезсили решението по адм. дело №119/2016 г. на Административния съд-Варна и да прекрати съдебното производство по жалбата на И. З. З. срещу заповед №231813.03.2014 г. на кмета на община А. в частта по точка втора и точка трета.

Съдия:

Ж. П.