Образувано е по касационна жалба на К. Т. В. и С. Н. В., чрез пълномощника им - адв.В., против решение №6499/27.10.2016 г. по адм. дело №7506/2016 г. на Административен съд София - град с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводстквените правила.

Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на К. Т. В. и С. Н. В., против Заповед №РА-30-234/21.06.2016 г. на директора на Д"ОбСК" при СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено на двамата да премахнат незаконен строеж:"Едноетажна сграда" в УПИ [номер]

,[номер], кв.[номер] по плана на [населено място],[жк], с идентификатор [номер], като извършен без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП.За да отхвърли жалбата е прието от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган с делегирани правоммощия от кмета на СО, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда налице е "строеж" по смисъла на §5, т. 38 ДРЗУТ, който е извършен в периода 1979-80 г. без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, което го прави незаконен и премахването му е разпоредено законосъобразно. Изводите са направени след анализ на доказателствата по делото, вкл. и заключението на приетата СТЕ. Отделно са изведени изводи, че строежа е нетърпим в хипотезата на §16, ал. 1 ПРЗУТ за основната сграда и в хипотезата на §16, ал. 2 и 3 ПРЗУТ за пристройките към нея, поради недопустимостта им по действащите подробни градоустройствени планове от 1984 г., 2003 г. и 2014 г., както и по правилата и нормативите действали по време на извършването им, а също и по ЗУТ. За пристройките е добавено, че са нетърпими и поради това, че не са декларирани пред одобряващите органи в срока по §16, ал. 2 и 3 ПРЗУТ.Решението е валидно, допустимо и правилно.При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда, че процесната едноетажна сграда представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. По делото е установено и не се спори, че първоначално сградата с площ от около 150 кв. м. е изградена, в периода 1979-80 г., като спално помещение на поделение към строителни войски, по повод строителството на[жк], [населено място], а по-късно - след 1988 г. и пристройките към нея. За строежа като цяло не са представени строителни книжа, каквито се изискват, съгласно чл. 55 и сл. ЗТСУ отм. , респ. чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Установено е, че строежа не съответства на действащия подробен градоустройствен план от 1984 г., който е първи за местността, така и на следващите ПУП-ве от 2003 и 2014 г. По ЗРП от 1984 г. строежът попада в терен - кв. 14, отреден "За обществено и жилищно строителство и комплексно обществено обслужване" и по конкретно за сгради с предназначение за битови услуги, хипермаркет и подземен гараж, без режим на запазване. По следващия ПУП-ПРЗ от 2003 г. строежа попада в УПИ [номер],[номер], кв.[номер], отреден " за комплексно обществено обслужване и подземни гаражи", отново без режим на запазване. В тези планове строежа не е нанесен като съществуващ. В сега действащия ПУП-ПРЗ от 2014 г., в сила от 02.09.2015 г., част от строежа попада в УПИ [номер],[номер], кв.[номер], отреден "за зала и спортни игрища", друга част в УПИ [номер], кв.[номер] - "за озеленяване" и друга част в [улица], с уширения за два бр. паркинги, т. е строежа е в несъответствие и с този план.При тези установявания правилни са изводите на съда, че строежа е незаконен в хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, поради което оспорената заповед, с която е разпоредено премахването му е законосъобразна.Обосновани и при правилно приложение на материалния закон са и другите изводи на съда относно търпимостта на строежа по §16, ал. 1, ал. 2 и 3 ПРЗУТ.Спрямо установените факти съдът е изследвал предпоставките за търпимост на основната сграда по §16, ал. 1 ПРЗУТ и с оглед посочените по-горе предвиждания на действащия към 1984 г. и към 2014 г. ПУП-ПРЗ, правилно е прието, че същият е недопустим и по двата плана, както и по правилата и нормативите действали към момента на извършването му, предвид нарушението на чл. 48, ал. 1, т. 8 ППЗТСУ отм. , сградата не съответства на линията на застрояване на сградите, установена с ПЗ от 1984 г., поради което е нетърпим строеж.За пристройките правилно е прието, че също са нетърпими, тъй като освен недопустимостта им по действащия ПУП от 1984 г. и от 2014 г., същите не са декларирани пред одобряващите органи в сроковете по §16, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ.Строежът е реализиран като временен при условията на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ отм. за нужди, свързани със строителството на[жк], [населено място] от поделение на Строителни войски. Съгласно чл. 120, ал. 3, вр. с ал. 1 ППЗТСУ отм. , такива строежи се премахват като незаконни, при положение че не са премахнати от инвеститора след завършване на строителството. Предназначението, което е отдадено на строежа от собствениците му касатори - цех за производство на алуминиева дограма, противоречи на всички планове и няма временен устройствен статут, тъй като за изграждането му липсва разрешение за строеж по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ отм. , от което следва, че §17, ал. 1ПРЗУТ е неприложим.Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.При този изход по спора на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.Водим от горното Върховният административен съд, второ отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение №6499/27.10.2016 г. постановено по адм. дело №7506/2016 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 41- ви състав.ОСЪЖДА К. Т. В. и С. Н. В., двамата от [населено място], да заплатят на Столична община, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.Решението не подлежи на обжалване.