Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Мездра против решение № 193 / 03.06.2016 г. по адм. дело № 147 / 2016 г. на Административен съд – Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Ц. Р. В., от [населено място], [област] не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 193 / 03.06.2016 г. по адм. дело № 147 / 2016 г. Административен съд – Враца е отменил заповед № 22р / 04.02.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Мездра, потвърдена с решение № ЗД – РД 01 / 0030 от 22.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Враца. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт по подадената от Ц. Р. В. молба-декларация вх. № 22р / 22.01.2016 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Определил е 14-дневен срок за издаване на новия акт, считано от влизане в сила на съдебното решение. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречието му с материалноправни разпоредби – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че административната преписка в Дирекция „Социално подпомагане” – Мездра е образувана по молба - декларация вх.№ 22р/22.01.2016 г. за отпускане на месечна помощ за детето Ц. В. И., настанено за отглеждане при Ц. Р. В.(негова баба)до навършване на 18 години. Към молбата-декларация Ц. В. е приложила всички необходими нормативноизискуеми документи. По случая е изготвен социален доклад-предложение от социален работник в ДСП – Мездра, който след като е извършил преценка на обстоятелствата е приел, че са налице условията на чл. 49, ал. 1 ППЗЗД, тъй като средният месечен доход на семейството е в размер на 403, 17 лв., формиран от пенсия за инвалидност на Ц. В. в размер на 133, 82 лв., наследствена пенсия на Ц. И. в размер на 234, 35 лв. и месечна добавка по чл. 7, ал. 2 ЗСПД в размер на 35 лв. Така установеният доход не надвишава 4-кратния размер на гарантирания минимален доход от 260 лв. на член от семейството. За да постанови своя отказ за подпамагане обаче, административният орган е приел, че доколкото собственият доход на детето, формиран от наследствена пенсия и добавка по чл. 7, ал. 2 ЗСПД, е в размер на 269, 35 лв. и надвишава определения в чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗД максимален размер от 260, 00 лв. целевата помощ е недължима.

Целевата финансова помощ за отглеждане на дете настанено при близки и роднини се дължи когато лицето/семейството имат настоящ адрес, идентичен с този на детето, за което полагат грижи, детето е настанено при лицето по реда на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и същото полага грижи за детето и сътрудничи на Дирекция „Социално подпомагане” за постигане целите, определени в плана за действие. В разпоредбата на чл. 49 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗД) са налице и допълнителни основания за децата, настанени за отглеждане при роднини и близки -средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.

Съгласно ПМС № 6 / 15.01.2009 г. ГМД е в размер на 65, 00 лева, а неговият петкратен размер възлиза на сумата от 325 лева на член на семейството.

Фактите по делото сочат, че детето е на 16 години и живее само с баба си, при която е настанено по реда на ЗЗДет, както и че общият месечен доход на семейството е 403, 17 лв., при което средният доход на всеки от тях възлиза на 201, 58 лева. Тази сума е по-ниска както от 4-кретния /неправилно приет в оспорената заповед/, така и от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход, предвиден като предпоставка за отпускане на помощта в чл. 49, ал. 1 ППЗЗД.

Правилно административният съд е тълкувал и приложил материалния закон, приемайки че законодателят никъде не е поставил условие персоналния доход на детето да е под сумата от 260, 00 лева. Доходите на детето са от значение само за размера на месечната му помощ в границите до 260, 00 лева, но не общо заедно с личния доход.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 / 03.06.2016 г. по адм. дело № 147 / 2016 г. на Административен съд – Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.