Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя Х. Е. Т., срещу решение № 2489/14.04.2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3597 по описа за 2015 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 210130257/06.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София в потвърдената при оспорването по административен ред част. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Оплакванията му са за постановяване на решението при непълнота на доказателствата, доколкото относими към спора доказателствени средства са част от материалите иззети в досъдебно производство по описа на ГДБОП – МВР. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и на съответната част от РА.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 166 695.90 лева с лихви за забава в резултат на извършена корекция на декларирания от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2011 г. и м. 02, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет на доставката стоки –...