Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 226 от същия кодекс.

Образувано е по жалба на [фирма], [населено място] – в открито производство по несъстоятелност, представлявано от синдика адв. Н. Г., против отказ за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК с изх. № 26 - 00 – 553/16 от 23.01.2017г. на министъра на финансите. Излагат се оплаквания, че в оспорения акт са обсъждани вземания, които не са предявени по предвидения ред и не са включени в Списъка на приетите вземания. Иска се от тричленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени отказа на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК и върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът министър на финансите чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства и ги обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и е видно от приложените към преписката доказателства и данните в Търговския регистър, че [фирма], [населено място] е в открито производство по несъстоятелност, съгласно решение № 102 от 27.10.2015г. на Окръжен съд Хасково по т. д. № 62/2015г. С две молби, съответно изпратени по пощата на 24.11.2015г. и на 10.12.2015г. Национална агенция за приходите е предявила пред съда по несъстоятелността, съответно на основание чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 2 ТЗ публичните държавни вземания срещу дружеството. По първата молба са предявени вземания за данъци и такси и съответните лихви в общ размер на 31779, 74 лв; по втората молба са предявени вземания за данъци и такси и...