Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от [фирма], [населено място], срещу заповед № РД-486/26.06.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/, чл. 59, ал. 2 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) /ЗУО/, чл. 67, ал. 1 от Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/ и чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци /Наредбата/, на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3914684, 59 лв.

Жалбоподателят твърди в жалбата, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че оспорената заповед е нищожна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на действителното фактическо и правно положение, постановена е в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби на закона, необоснована е и е без мотиви. Жалбоподателят иска да бъде прогласена за нищожна оспорената заповед или евентуално да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, иска отхвърляне на жалбата в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното:

Настоящето производство е образувано, след като с решение №7008/13.06.2016 г. на петчленен състав...