Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на управителя на Национален осигурителен институт/НОИ/-гр. С. и А. М. К., от гр.[населено място], подадени срещу решение № 2180 от 31.03.2016г. по адм. дело № 10192/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 34 от 31.08.2015г. на управителя на НОИ, в частта с която е отхвърлена жалбата на А. К. против разпореждане № 94Е-32724-4#7/13.05.2015г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” София-град, преписката е изпратена на ответника за произнасяне по подаденото от К. заявление за отпускане на пенсия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски.
В жалбата си управителят на НОИ обжалва изцяло решението на АССГ, с доводи за неправилно приложение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу индивидуалния административен акт.
В жалбата си А. К. излага доводи за неправилност на решението в частта му, с която в мотивите съдът е определил началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията и в който смисъл е дал задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на решението в посочената му част.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на управителя на НОИ и за неоснователност оплакванията на А. К.. Счита, че обжалваното решение следва бъде отменено и оплакванията срещу административния акт отхвърлени.
Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страни с правен интерес по смисъла на чл....